Флормагико

-Сиел, ставай! Хайде събуждай се! – повтаряше Маркизата и побутваше спящата принцеса. -Какво, защо викаш така... откри ли го... ? – проговори сънено детето на хаоса. -Не! И това е най-лошото прерових всички книги в библиотеката и в никоя, нищо! Ставай, да помислим, може би отговора е логичен. -Добре... доообре – прозя се принцесата. Стана отърси полепналите по роклята си листа и се отправи заедно с Маркизата към къщичката и. Двете седяха дълго една срещу друга и обмисляха различни варианти, кои логични, кои не до там логични. Принцесата почти беше изгубила надежда, когато в главата и отново прозвуча гласа на нейната котка. „Има много коне в гората на майка ти, все някой ще знае отговора” -Уф.... мразя когато прави така! – намръщи е принцесата – като ще казва нещо да го казва... -Кой, какво ти става?! – попита изненадана маркизата. -Джиневра... как кой... онази мързеливка знае много добре че се чудя как да се справя със задачата и от преди да заспя повтаря все едно и също „В гората на майка ти има много коне, все някой ще знае... „ -Ами Да!!! Защо не питаш, Хирон, нали ти е учител трябва да знае. -Първо, защото той не е в гората на майка ми, а в замъка на баща ми и второ защото ми е забранено да общувам с него и да вземам от него съвети преди да спечеля и последните живи твари в гората на Джем. -А ти познаваш ли, други, кентаври, може някой от тях.... -Да познавам, но той едва ли... О, Боже знам кого има предвид Джиневра. Довиждане, маркизо, отивам за отговора! Принцесата се изправи толкова бързо на краката си и толкова скоростно излезе от къщичката и повика Фокус, че Маркизата дори не успя да попита, кого има предвид, не можаха да обсъдят дали това е точния човек... кентавър, дали ще знае, защо пък той да знае, когато книгите не знаят. И ако беше, благородна дама в света на хората Маркизата, може би щеше да се разсърди, заради неблагородните обноски на Принцесата, но тъй като тя живееше там където двете зелени луни се прибираха всяка сутрин и бяха замествани от хапливата усмивка на зеленото слънце, там където растяха най-красивите цветя и книгите бяха изписани с техния сок , Маркизата просто продължи да си мисли, как се обяздва кон от рода Пегас и защо го няма описано в книгите. Кацайки на поляната препълнена с кентаври, гадаещи по светлите звезди Фокус предизвика смут, но тъй като детето на хаоса нямаше време да изслуша оплакванията им тя бързо отпрати птицата си и се отправи към най-осветената и най-празната част на поляната, там където гадаеше самият Алигидари – предводителя на кентаврите. Меката светлина от факлите играеше по сребристата му козина а искрите сякаш палеха бялата му брада и и придаваха живот. Отне малко време докато Алигидари забележи Принцесата, но щом това се случи, той веднага насочи цялото си внимание към нея. -Моите почитания, сър! – поклони се Принцеса нощен ангел. -Добър вечер и на теб, Принцесо, какво те води, на нашата поляна? -Мъдростта ви, сър! Ще ви помоля за съвет или за приказка. -Помолете ме принцесо, ако я знам ще ви я разкажа. -Кажете ми, сър, как се обяздва кон от рода Пегас, знаете ли. -Разбира се, че знам принцесо! Да обяздиш кон от рода Пегас не е никак трудно на теория. Няма приказки за това, само факти. Ще ви кажа. Най-трудната част е да намерите цветето Флормагико ( летящото цвете) , трябва да го откъснете и да го поднесете на коня, който искате да обяздите точно преди да изгрее 13-тото новолуние от как се е родил. Цветето Флормагико трябва да е първото нещо, което жребчето ще сдъвче, след като кобилата откаже да го кърми, което винаги се случва на 13-тото новолуние. Трябва да му го поднесете от ръката си, така то ще ви усети и ще ви се подчини. Цветето е нужно на жребчето, и за да отключи магията на крилете му, без него, коня от рода Пегас никога няма да може да полети, опита ли нещо друго преди Флормагико, дори роден в рода Пегас, той си остава обикновен кон. Това е тъй строго пазената тайна, принцесо. -А къде да намеря цветето, сър? -Ето това принцесо вече е сложно. Цветето расте на хълма Колинаекуино, но го пазят два от червените дракони. Тяхното най-силно оръжие са техните криле, а най-голямата им слабост е топлината. Запомнете това принцесо, не се опитвайте да убиете драконите, съблазнете ги. -Благодаря ви, сър! Ще опитам. Принцесата се поклони дълбоко. Обърна се и спокойно тръгна през поляната, вече знаеше тайната, знаеше мястото оставаше и само да отиде и да вземе Флормагико за своя Пегасиуслундиус.