Флормагико

-Сиел, ставай! Хайде събуждай се! – повтаряше Маркизата и побутваше спящата принцеса. -Какво, защо викаш така... откри ли го... ? – проговори сънено детето на хаоса. -Не! И това е най-лошото прерових всички книги в библиотеката и в никоя, нищо! Ставай, да помислим, може би отговора е логичен. -Добре... доообре – прозя се принцесата. Стана отърси полепналите по роклята си листа и се отправи заедно с Маркизата към къщичката и. Двете седяха дълго една срещу друга и обмисляха различни варианти, кои логични, кои не до там логични. Принцесата почти беше изгубила надежда, когато в главата и отново прозвуча гласа на нейната котка. „Има много коне в гората на майка ти, все някой ще знае отговора” -Уф.... мразя когато прави така! – намръщи е принцесата – като ще казва нещо да го казва... -Кой, какво ти става?! – попита изненадана маркизата. -Джиневра... как кой... онази мързеливка знае много добре че се чудя как да се справя със задачата и от преди да заспя повтаря все едно и също „В гората на майка ти има много коне, все някой ще знае... „ -Ами Да!!! Защо не питаш, Хирон, нали ти е учител трябва да знае. -Първо, защото той не е в гората на майка ми, а в замъка на баща ми и второ защото ми е забранено да общувам с него и да вземам от него съвети преди да спечеля и последните живи твари в гората на Джем. -А ти познаваш ли, други, кентаври, може някой от тях.... -Да познавам, но той едва ли... О, Боже знам кого има предвид Джиневра. Довиждане, маркизо, отивам за отговора! Принцесата се изправи толкова бързо на краката си и толкова скоростно излезе от къщичката и повика Фокус, че Маркизата дори не успя да попита, кого има предвид, не можаха да обсъдят дали това е точния човек... кентавър, дали ще знае, защо пък той да знае, когато книгите не знаят. И ако беше, благородна дама в света на хората Маркизата, може би щеше да се разсърди, заради неблагородните обноски на Принцесата, но тъй като тя живееше там където двете зелени луни се прибираха всяка сутрин и бяха замествани от хапливата усмивка на зеленото слънце, там където растяха най-красивите цветя и книгите бяха изписани с техния сок , Маркизата просто продължи да си мисли, как се обяздва кон от рода Пегас и защо го няма описано в книгите. Кацайки на поляната препълнена с кентаври, гадаещи по светлите звезди Фокус предизвика смут, но тъй като детето на хаоса нямаше време да изслуша оплакванията им тя бързо отпрати птицата си и се отправи към най-осветената и най-празната част на поляната, там където гадаеше самият Алигидари – предводителя на кентаврите. Меката светлина от факлите играеше по сребристата му козина а искрите сякаш палеха бялата му брада и и придаваха живот. Отне малко време докато Алигидари забележи Принцесата, но щом това се случи, той веднага насочи цялото си внимание към нея. -Моите почитания, сър! – поклони се Принцеса нощен ангел. -Добър вечер и на теб, Принцесо, какво те води, на нашата поляна? -Мъдростта ви, сър! Ще ви помоля за съвет или за приказка. -Помолете ме принцесо, ако я знам ще ви я разкажа. -Кажете ми, сър, как се обяздва кон от рода Пегас, знаете ли. -Разбира се, че знам принцесо! Да обяздиш кон от рода Пегас не е никак трудно на теория. Няма приказки за това, само факти. Ще ви кажа. Най-трудната част е да намерите цветето Флормагико ( летящото цвете) , трябва да го откъснете и да го поднесете на коня, който искате да обяздите точно преди да изгрее 13-тото новолуние от как се е родил. Цветето Флормагико трябва да е първото нещо, което жребчето ще сдъвче, след като кобилата откаже да го кърми, което винаги се случва на 13-тото новолуние. Трябва да му го поднесете от ръката си, така то ще ви усети и ще ви се подчини. Цветето е нужно на жребчето, и за да отключи магията на крилете му, без него, коня от рода Пегас никога няма да може да полети, опита ли нещо друго преди Флормагико, дори роден в рода Пегас, той си остава обикновен кон. Това е тъй строго пазената тайна, принцесо. -А къде да намеря цветето, сър? -Ето това принцесо вече е сложно. Цветето расте на хълма Колинаекуино, но го пазят два от червените дракони. Тяхното най-силно оръжие са техните криле, а най-голямата им слабост е топлината. Запомнете това принцесо, не се опитвайте да убиете драконите, съблазнете ги. -Благодаря ви, сър! Ще опитам. Принцесата се поклони дълбоко. Обърна се и спокойно тръгна през поляната, вече знаеше тайната, знаеше мястото оставаше и само да отиде и да вземе Флормагико за своя Пегасиуслундиус.

Посрещането

Още преди зазровяне небето над красивите градини на кралица Гентиана сякаш избухна и една огромна птица, носеща на гърба си момиче кацна спокойна зад живите огради на замъка. Принцесата слезе от гърба на Фокус, поклони му се дълбоко и го изпрати в къщи. -Добре дошла – чу зад гърба си познат, приятелски глас принцесата. Обърна се, а в мрака просветнаха тюркоазите, с които бе обшита роклята на жената, която я посрещна. -А... Маркизо... колко се радвам рано сте станала или може би не сте лягала... ох, заради мен ли..не трябваше... -Не се извинявай, момиче, хайде разказвай, защо си тук, каква е задачата този път? -Ами... ох, хайде да отидем при водопада в къщата ви... къде са ви обноските... почерпете ме един чай и всичко ще ви кажа. Маркизата се нацупи във фалшива гримаса, а после и двете се разсмяха и побързаха да стигнат къщичката, при водопада. -Е, разказвай, сега, ето чай, ето ти и бисквити...разказвай... -Ами, добре! Ти нали си специалист по животните... за това дойдох именно първо при теб, знаеш ли как се обяздва кон от рода Пегас? -Кон от рода Пегас ?! -Аха... -Но, това е... това е работа на ездачите... те си обяздват конете това всички много добре го знаят, само те знаят тайната. -Аха, но сега и аз трябва да я узная, защото след 13 новолуния ще трябва да се срещна с моя кон. -Твоя кон?! -Аха, Пегасиуслундиус. -Аха... виж Сиел, лягай да спиш сега, че съмна, аз ще отида до библиотеката за да прегледам книгите, да видя какво казват за твоя Пегасиуслундиус. Маркизата стана от стола си на секундата и с малки , ситни крачки се отправи към библиотеката на замъка. А принцеса Нощен ангел я изпрати, след което излезе навън постоя няколко секунди, така че вятърът да понесе аромата на косата и, после поседя още няколко минути и от гората при водопада излязоха три вълчици с малките си. -Муун, Ковърулф, Бел – повика ги принцесата по имена – о колко сте порастнали, аха имате си и малки. Възможно ли е уважаеми госпожи да отложим запознанството ми с тях за по-късно и сега да ми помогнете да заспя. – Вълчиците кимнаха, сякаш разбраха всяка нейна дума и едната легна в корените на огромния бук пред дома на маркизата а останалите две започнаха да се разхождат наоколо. Принцесата се гушна в легналата вълчица и започна да мисли, да мисли кой може да и помогне със задачата, кой знаеше отговорите. Така мислейки Принцеса Нощен ангел започна да се унася в сън, но точно преди да попадне в цветните си сънища, тя чу познат глас в главата си. „Има толкова много коне в гората на майка ти, все някой ще знае как да се справиш с Пегасиус” и после гласът изчезна. „Ох, Джиневра, както винаги много ми помогна.” Мислеше си принцесата. И докато мислите и се въртяха из главата тя някак си неусетно се потопи в синьо и златно, зелено и сребърно, червено и жълто и всички онези цветове които спохождаха съня и

Пегасиуслундиос

Очите на живите твари никога няма да се наситят да гледат водата. Тя всеки път придобива толкова различни форми, а осветена от различна светлина придобива и различни цветове. Водата е магична по-магична от всичко на света. Принцеса нощен Ангел беше седнала на един камък потопен в жълто-червените опадали листа, наблюдаваше бълбукащия извор пред себе си, а станеше ли и скучно поглеждаше нагоре към огромния водопад, над който двете зелени луни тъкмо преминаваха. Те му придаваха още по-голяма красота, бялата пяна на бушуващите му води на места зеленееше от тяхната светлина а на места оставаше бяла, и сякаш светеше в тъмнината на нощта. Принцесата не седя дълго сама. Точно когато луните бяха най-високо от към високите смърчове, вплели клоните си в една въображаема или не арка се зададе красив бял кон със златни криле, като ангелски кон, а на гърба му здрав и силен ездач. Ездачът скочи от гърба на своя кон, погали го по гърба и го остави близо до водата. После се обърна и тръгна към момичето, което все още седеше на камъка в листата. Когато приближи до нея Принцесата се изправи и покорно се поклони на ездача. Той също и отвърна с вежлив поклон и лека усмивка. -Е, Принцесо, разбрах , че сте тук , за да спечелите всички същества в гората на своя страна?! Правилно ли съм разбрал? -Да, лорд Райдлорд, правилно сте разбрал. -Вижте, ако зависеше от мен и от народът ми, никога не бихме отказали да се бием за толкова красиво и нежно създание като вас, но ние зависим от конете си. Без тях и тяхната мощ, ние сме лесно раними, не сме добри пешаци и не стреляме безпогрешно като елфите на Доунфейър. -Разбирам...- отвърна принцесата, макар и да не разбираше съвсем на къде води този разговор. -Има един, единствен начин да спечелите верността на всички коне от рода Пегас, Принцесо. Снощи точно в нощта преди новолунието се роди най-младият от този род- Пегасиуслундиус. Успеете ли сама без помощта на никой от племето ми да спечелите доверието му и да успеете да го яхнете, ще спечелите верността на всички коне от рода Пегас и верността на моя народ. -Това ли е задачата ми, уважаеми, да успея да обяздя Пегасиуслундиус? -Да, Принцесо, това е. Сама трябва да намерите начина да стигнете до сърцето на този кон и той ще бъде ваш за винаги, а всички останали коне от рода Пегас ще ви следват покорно в битките. -Благодаря ви за срещата, лорд Райдлорд! С колко време разполагам? -След 13 новолуния Пегасиуслундиус, ще е достигнал възраст, в която вече няма да може да бъде обязден, за това Принцесо, разполагате с точно 13 новолуния. Райдлорд пожела успех на Принцеса нощен ангел в начинанието и обърна се и отиде при коня си, погали го отново по гърба и се качи върху него със същата лекота, с която бе слязъл, после отново минаха заедно под арката от смърчове и изчезнаха. -Окус, Окус, Окус... – прошепна отново принцесата, този път дори нямаше нужда да го повтори пет пъти, небето лумна в пламъци и Фокус кацна точно до нея. Водата в извора засия в оранжево и жълто , отразявайки огромното количество светлина, което феникса излъчваше, принцесата остана още няколко минути загледана в красивите отблясъци и после се качи на гърба на птицата си. -Към кралството на леля ми Фокус! – прошепна му тя и Фокус отново озари небето с огнените си криле.

Изпращането

След големия турнир, който принцесата за малко да изгуби, но все пак се оказа победилка, на големия пир, който организира в нейна чест Доунфейър, тя научи и най-популярните елфски песни, няколко рецепти за приготвянето на сочно месо и няколко от любовните стихотворения на Крам, който по време на тренировките, а и след тях беше убеден, че е влюбен в принцесата и, че тя е жената на живота му. Крам беше на 15 години и любовта за него беше мелодия, беше красота, и ефирност, а принцесата притежаваше много красота и ефирност, притежаваше сила, и пееше като ангел. Разбира се убежденията на Крам страшно много развеселяваха Детето на хаоса. Сиел с умиление си спомняше хилядите сълзи, необходими, за да убеди баща си да не взема Уориър (елементът на огъня – първата „любов” на принцесата) със себе си в битките, спомняше си и болката от изгарянето и всеки път когато го правеше разтриваше бедрото си, но там отдавна нямаше дори белег, защото Хирон бе направил всичко необходимо в точното време. Недочакала още да пукне зората Принцеса Нощен Ангел се сви, като коте върху една огромна меча кожа просната на земята и заспа, като преди това нареди на елфите, които се грижеха за нейния комфорт в дома на Доунфейър да я събудят когато двете зелени луни от кралството на дъщерите на Лилит захванат отново пътя си. Беше 11-то новолуние в тази година и принцесата трябваше да се яви при водопада на живота, точно когато луните стигнат средата на пътя си. Там тя имаше среща с предводителя на ездачите. Народът, опитомил крилатите коне от рода на Пегас. Тя трябваше да се срещне с Райдлорд, за да получи от него изпитанието, с което трябваше да се справи, за да я следва народа му в битките. Между зеленото и жълтото, между синьото и сребърното в съня на принцесата, часовете се изнизаха толкова бързо, че когато един от млаките елфи изпратен да я събуди я побутна тя се сепна и първоначално помисли, че са минали само няколко минути. Когато слезе в голямата зала долу я чакаха Доунфейър, красивата му съпруга и Трой. На раздяла Доунфейър я целуна по челото, наведе се и привърза на десния и глезен малка верижка. - Виж, Сиел, ти прие моето предизвикателство и се справи с него. В замяна аз ти обещах верността на стрелците ти. Но тъй като имах честта да останеш в дома ми и да бъда близо до теб, реших че ще ти подаря още нещо. Тази верижка всъщност е половинка другата е привързана на крака на сина ми Трой. - Но, сър... не е ли... не е ли твърде опасно да... той ви е син... - Не, Принцесо, аз отдавна знаех, че тази верижка ще бъде разделена на две, но не знаех на кого ще връча втората половинка. Трой вече не е момче. Верижката се предава в семейството ни от баща на син, при възмъжаването, за всеки от синовете си имам такава верижка. Но тъй като ти спечели не само моята вярнос, но и моята бащинска обич и тъй като Крам още е малък, от днес на татък вие с Трой ще бъдете свъразни, посредством верижката. Ще усещаш странни неща когато той чувства силно, той ще усеща когато ти чувстваш. Запомнете, деца, когато верижките се впият толкова силно в кожата ви, че почти спират кръвта ви, отвържете ги, протегнете длан и ги пуснете върху нея, те сами ще се извият в посоката, в която трябва да вървите, за да се намерите. Принцесата се сбогува със семейство Доунфейър, остави няколко хартиени целувки за Крам и тръгна. Тъй като сбогуването я забави малко, а тя трябваше да бъде точна за срещата си с Райдлорд, Принцеса нощен ангел погледна на горе сложи ръце върху очите си и тихичко прошепна пет пъти „Окус, Окус, Окус, Окус, Окус” и след няколко минути небето над нея избухна в пламъци и нейния гигантски приятел Фокус започна да се спуска надолу. Когато усети топлината му принцесата свали ръцете си, поклони се учтиво и внимателно се покачи на гърба на птицата. - Към водопада на живота, скъпи мой!- прошепна му тя. И фениксът отново озари небето с огнените си крила.

Принцесата и елфите

В жълтата пелена на изпопадалите листа в гората на Джем, Принцеса нощен ангел спеше и сънуваше. Сънуваше цветно, толкова цветно колкото само тя може да сънува. Слънцето тъкмо беше преполовило пътя си и листата на клена под който тя беше легнала поемаха лъчите му и ги отразяваха в най различни нюанси. Принцесата беше толкова уморена от смятането и цифрите и всички онези задачи, които предводителя на джуджетата и беше поставил, че спеше вече 4-ти ден непробудно под клоните на вековното дърво в меката пелена на листата. И както често се случва във вълшебните, а и в обикновените светове, никога не се случва това, което искаш да ти се случи, а това което трябва да се случи. Докато принцесата кротко спеше и сънуваше цветните си сънища по източната пътека, която водеше към дървото се зададоха две момчета. Високи, руси, снажни младежи с лъкове през рамо. По-големият беше облечен със сива жилетка и сиви вълнени панталони, а по-малкият изцяло в зелено, от главата до петите. Щом видяха спящото момиче те леко се стреснаха, но после си пошушнаха нещо един на друг и се заловиха да заравят Принцесата в листата и да се хихикат. Естествено Детето на Хаоса нищо не усещаше, защото точно по обяд спеше най-дълбоко, но за лоша изненада на двамата шегаджии Джоел (кентавърът) се разхождаше наблизо по северната пътека която водеше към дървото. Той усети леко гъделичкане върху гърдите си, което му подсказваше, че нещо се случва с притежателката на другата половина на медальона. „Не може да е нещо лошо” мислеше си той. „Ако беше щеше да пари.” Но гъделичкането не спря и той реши, че е по-добре да потърси Сиел и да се увери, че всичко е наред. Когато пристигна до дървото видя двамата младежи да заравят Принцесата в листа и така се развика, за да ги изгони, че успя да събуди и Сиел, която помисли, че е спала повече от месец, и е изтървала вече турнира по стрелба, който трябваше да спечели следващата седмица защото това беше изпитанието и задачата, която и беше поставил Доунфейър военачалника на елфите стрелци, които бяха част от защитниците на гората на Джем. Едва след като се разсъни принцесата установи от къде идва ужасния шум, който се набиваше в главата и... -Откачени елфи, абе вие луди ли сте, можехте да задушите момичето – викаше с цяло гърло Джоел. -Престани да ни крещиш надут кон такъв – викаха по него двамата русокоси младежи. -Аз ще престана да ви крещя, но ще дойда да ви ритна, глупави дългоухи- продължаваше Джоел. -Ела де, ела... най-много да получиш една стрела в задницата – канеха се двамата. -ПРЕСТАНЕТЕ! – извика Сиел. Явно твърде високо и твърде силно тъй като и тримата си запушиха ушите и си отвориха устите, вторачвайки се в нея. – Господа, с вас май не се познаваме?! – Обърна се тя към момчетата. -Не се познаваме, Милейди, Трой и Крам Доунфейър – отвърнаха те и се поклониха. -Сиел! – представи се Принцесата и отвърна на поклона им с реверанс. Двамата братя нещо се сръчкаха и започнаха да си шушукат. Докато сиел отиде при Джоел за да го успокои. Кентавърът беше в готовност да се бие. Но тя го погали нежно, усмихна се и го изпрати да си ходи. -Така, господа, явно, двете зелени луни никога не лъжат. Казаха ми, че няма нужда да ви търся и ето, че вие сами ме намерихте. -Да ни търсиш ли?! – обърна се озадъчен към нея Трой. -Да, господа, да ви търся. Нали вие сте синовете на Доунфейър. -Да, Милейди – отговори Крам. -Значи, точно Вас трябваше да търся, но ето, че както казаха луните вие сами ме намерихте. Зная, че сте най-добрите стрелци във вашето село. Зная също, че другата седмица трябва да спечеля турнира по стрелба, който организира баща ви и зная също, че вие ще ми помогнете, като ме научите да стрелям и да улучвам мишената безпогрешно. -Така ли?! И от къде знаеш всичко това. -Ами от двете зелени луни от кралството на леля Гентиана. -Е, явно с тях не можем да спорим, тогава кога започваме тренировките? -Тъй като прекъснахте вече съня ми... ако искате още сега! И се отпавиха на юг по пътеката която водеше към селото на елфите, за да започнат с тренировките на Сиел. А докато вървяха, толкова много се смяха и толкова сладко си бъбриха, че неусетно тримата знаеха почти всичко един за друг.

Принцесата и джуджетата

В зеленото на най-зелената гора принцеса Нощен Ангел все още изучаваше съществата живеещи в гората на майка и. След като получи благоволението на кентаврите, и вече имаше верен и силен войн, брат и приятел в лицето на Джоел, Принцесата започна да се подготвя за изпитанието на джуджетата войни. Малките скаперници освен, че се биеха за Джем пазеха и богатствата на гората и. Всяка година популацията на мърморковците нарастваше с няколко десетки. Любимото им занимание беше математиката. По цял ден можеха да броят и да събират, да събират и да изваждат, а после да умножават, да умножават и да делят и след това всичко отначало. И когато се опиташ да привлечеш вниманието на някого от тях в момент когато смята, рискуваш да го издразниш и да стовари бойната си брадва върху крака ти, разбира се не за да те нарани, а за да те накара да мислиш за болката си и да не го занимаваш. Принцесата изобщо не обичаше математиката. Въпреки астрологията в която и се налагаше да прави изчисления дъщерята на Хаоса изобщо ама изобщо не харесваше цифрите. Само като ги видеше и главата и започваше да пулсира и да боли, а сега за да спечели благоволението на мърморковците и тяхната вярност принцеса Нощен ангел трябваше да преброи всички монети в подземието където работеха джуджетата, да извади от техния брой, броя на златните прибори които изработваха ковачитеза седмица, разликата да събере с броя на съдовете инкрустирани със скъпоценни камъни, след това този сбор принцесата трябваше да умножи 4 пъти по броя на короните, които джуджетата бяха изработили въобще от както живеят в гората на Джем и след това да раздели на броя на мините от където вземаха златото. Много броене и много смятане имаше в тази задача, принцесата дори не искаше да започва, но просто нямаше как, Малките скаперници бяха жилави войни и тя трябваше да ги привлече на своя страна. Докато беше в подземията и броеше монетите до нея се приближи, едно от джуджетата, които работеха там. -Здравей – каза то зад гърба и. -Здравей- отвърна стреснато принцесата. -Ами, ти защо броиш трети ден подред монетите тук? -Защото имам задача. -Добре, но мисля че ще ти е по-лесно ако знаеш, че всеки ден тук в подземията ни изпращат на съхранение по около 100 000 нови монети. -Моля?! – очите на принцесата се отвориха широко от изненадата, после се наляха със сълзи и тя напълно загуби надежда че ще успее да се справи. -А всъщност коя си ти? – попита малкият охранител от подземието. -Аз съм Принцеса Нощен Ангел- отговори прицесата.- Трябва да преброя монетите в цялото подземие, да извадя от тях броя на златните прибори, които ковачите изработват за седмица, разликата им да събера с броя на съдовете инкрустирани със скъпоценни камъни и... принцесата не издържа и се разплака. -Но, принцесо защо правиш всичко това? -Защото- заподсмърча принцесата- трябва да получа удобрението на вашия предводител, за да, за да – тя се задави в сълзите си. -За да те следваме в битките? Принцесата само кимна и отново се разплака. -Спокойно! – потупа я по рамото джуджето. – ще ти помогна -Но, той, той каза че всичко трябва да го направя сама. Че не мога да карам никой да ми помага. -Но ти никого не караш на сила, аз сам искам да ти помогна. Стронгдуорф Удъндуорф, на вашите услуги. Принцесата за малко не се разсмя, когато джуджето се предстаеви, но успя да се удържи и да направи малък реверанс. И двамата започнаха с броенето, разбира се Стронгдуорф броеше десет пъти по-бързо от принцесата, и на 100 нейни монети той бе преброил 10 000. -Имаш ли нещо против да броим и през нощта? – попита джуджето. -Не! – отвърна принцесата -Така, трябва да успеем да преброим монетите от днес до 3.00 сутринта, когато колегите ми внасят в подземията новите 100 000 монети. Ако е дори 3.01 след като сме преброили и последната монета към този резултат трябва да прибавим 100 000. С това разговорите им приключиха и работата започна да тече доста бързо, броене броене, броене, цифрите бяха навсякъде около прицесата и тя се чувстваше много объркана. Приключиха с броенето около 02.56 минути. На принцесата и се гадеше твърде от цифри но Стронгдуорф знаеше точният брой на нещата, които и трябваха и може би до изгрев слънце тя щеше да реши задачата, която и беше поставил Кливъндуорф III.

Принцесата и кентаврите

В гората, която се намираше на шест хвърлея на кристален диск от Кралството на дъщерите на Лилит, гората пазена от Джем – прекрасен ангел с дълги черни коси продължаваше обучението на малката и дъщеря принцеса Нощен Ангел. Военното изкуство изискваше Принцесата да изучи всички бойни единици в кралството на баща си и в гората на майка си. В замъка и беше лесно. Детето на Хаоса от раждането си познаваше петте елемента, а най-добрият и приятел беше младият феникс Фокус. Принцеса Нощен ангел харесваше гората на майка си и там имаше приятели, самият Хирон беше роден и отраснал в тази гора. Всичките му роднини живееха в нея. Все пак те бяха най-многобройните войни на Джем и тя ги обичаше страшно много. Кентаврите бяха сприхави, всички можеха да четат по звездите, знаеха много добре кога, какво се случва. Не говореха с хора, подчиняваха се само на Джем и Ремус и сега Принцесата трябваше да си говори с тях и да ги накара да повярват, че е истинската наследница на Ремус и Джем. В продължение на седмица тя ходеше при тях, а те дори не я забелязваха. След месец започнаха да я поздравяват и чак след три месеца най-страрият от тях я повика в покоите си. Алигидари беше на 199 години с дълга бяла брада и бяла козина по тялото, копринената му опашка бе сплетена на плитка. Когато Принцеса Нощен ангел влезе при него Алигидари я изгледа преценяващо след, което я подкани да се приближи. Разговаряха много, и когато се увери, че Принцесата е истинската наследница Алигидари и даде амулет, едната зелена луна от кралството на леля и Гентиана. - Къде е другата?-попита учудена принцесата, но не получи словесен отговор, а се стресна когато зад гърба и се появи млад и много силен Кентавър, Джоел носеше около врата си другата луна. -Ти си истинската наследница на Джем!- проговори благо Алигидари, -Джоел е твой приятел, твой войн, твой брат! Между амулетите ви има връзка и когато имаш нужда от него неговият ще гори кожата му, когато той има нужда от помощта ти твоят ще пари! Сега вървете нека той те запознае с останлите от семейството си! Принцесата и новият и приятел не мълчаха дълго веднага намериха за какво да се шегуват един с друг. Джоел разбира се беше горд, че може да вижда звездите и през деня, но той не знаеше че и Принцесата може да прави това. Хвалеше се с това и на детето на хаоса до едно време му беше смешно, но после започна да се дразни. И сложи на мястото му Джоел, като разтълкува последните 68 градуса които беше изминала Цебалрай ( бета змиеносец). Но Джоел намери друго за което да се шегува с Принцесата. -Принцеса Нощен ангел, Дете на Хаоса, кой нормален родител не дава име на детето си и хората цял живот не знаят как да го наричат? -Но аз си имам име, Джоел. -Така ли защо тогава никой не го знае? - Защото никой не е питал. - Добре аз питам как ти е името, Принцесо? - Сиел! -Хм, че то било хубаво. Това беше последното което си казаха преди принцесата да се качи върху гърба на Джоел и да проспи оставащият път до поляната на която живееха кентаврите от неговото семейство. Все пак беше ден, а принцеса Нощен ангел както винаги чакаше зората за да затвори очите си и да заспи.

Принцесата и Науките 2

„Време е за втория дар, принцесо!”Думите на Хирон сякаш отекваха в главата на момичето, където все още кънтеше ревът на битката. След астрологията, която принцеса Нощен Ангел изучи внимателно и въпреки това твърдеше, че има още неузнати и тайни места, на които звездите не са я пуснали, беше дошъл реда на военното изкуство. В началото детето на хаоса изучаваше бойните единици в кралството на баща си и гората на майка си, защото макар и разделени Нощният ангел- пазител на гората в близост до кралството на дъщерите на Лилит и Господарят на Хаоса не преставали да се обичат и тя винаги изпращала своите войни в подкрепа на армията на Ремус и усложнявала живота на принцесата, както си мислело Детето на хаоса. Принцесата от малка познаваше всички същества които живееха в замъка на баща и, но там в мирно време, тя ги виждаше като най- милите и невероятни създания на света, без дори да подозира колко мощ се крие в тях. Присъствала бе на раждането на няколко колонии от пикси, които бяха толкова красиви и стройни, нежни и невероятно цветни разкъсвайки копринените пашкули в които се развиваха. Наблюдавайки тяхното раждане принцесата дори не подозираше, че тези създания са най-лесно подвижните и обикновено баща и ги поставяше в центъра на битката, първо на куп а после ги разпръскваше на по-малки групи около всеки един от войните на противника. За съжаление както си и мислеше принцесата, пиксите имаха предимството на числеността си и не бяха никак здрави, не нанасяха и силни удари. Западната и северната кули на замъка на великия господар на хаоса бяха охранявани от въздушните срелци, елемнти на въздуха, които също имаха голяма численост, но не бяха толкова силни, въздушните си стрелци господарят на хаоса обикновено разполагаше в дясното крило. Принцесата не познаваше много въздушните елементи защото те обикновено седяха в поверените им кули, а там беше твърде тъмно и мрачно за Детето на Хаоса. Южната и източната кула бяха друга работа, там слънцето непрекъснато влизаше с хапливата си усмивка и винаги размекваше иначе твърдите водни елементи, които използваха оръжията си едни срещу други, в игри когато замъкът беше спокоен. Принцесата мразеше да минава от там, защото винаги я изненадваха и заливаха с вода, но не можеше да им се разсърди, защото елемнтите бяха като децата или ги приемаш и се радваш на всичко което правят или те застават срещу теб и тогава тежко ти. В битки водните елементи обикновено покриваха левия фланг. Вътрешността на замъка беше охранявана от земните елемнти, те изглеждаха като грамадни топки кал, но принцесата страшно много ги обичаше, защото те винаги я разсмиваха. Е вярно е, че когато беше малка я плашеха с науките, като и ги описваха като големи хидри с няколко глави и три очи със змии вместо коси и вледеняващ поглед, но колкото повече тя порастваше толкова повече те ставаха едни от любимите и същества в замъка. Вратите на двореца бяха охранявани и осветявани от огнените елемнти, тези които толкова много привличаха принцесата, че дори когато беше малка, бе „влюбена” в един от тях и плачеше толкова много когато баща и го вземаше на бойното поле, че накрая Ремус беше принуден да го остави в замъка, а беше един от най-добрите му войни. Само дето любовта на Принцесата сякаш се изпари във въздуха, когато Уориър, така се казваше елемента в който тя бе влюбена не я изгори и после Хирон трябваше да я лекува 3 дни. Огнените и земните елементи Ремус обикновено поставяше точно пред елементите на мисълта по време на битка, за да могат да осигурят безпрепядственото осъществяване на връзката на Мисловните елементи със съзнанията на враговете. И най-силните и най-опитните бойци в целият замък бяха Златно-червените феникси, те охраняваха цялата планина на господаря на Хаоса и бяха като военновъздушни сили. Нападаха по въздуха, горяха и опустошаваха лагери и селища на враговете. А като се приберяха в замъка бяха най-любвеобвилните, най-нежните и най-милите птици в целия вълшебен свят, в който живееше принцесата. А нейният Фокус, най-младият и най-силният от тях не пропускаше да и се изфука с това къде е вилнял днес с приятелите си, а принцесата не пропускаше да му се смее и да го нарече самохвалко.

Принцесата и Науките

„Всички принцеси трябва да са образовани. Всички принцеси трябва да умеят разни неща. „ При тези думи звучащи от устата на великия господар на хаоса Ремус, палавите очички на дъщеря му помръкваха. Като дете Принцеса нощен ангел много се страхуваше от науките. Представяше си ги като големи и страшни хидри с няколко глави или циклопи с едно око на челото, с които я плашеха земните елементи охраняващи вътрешността на замъка. Но когато стана на 15 години, принцесата изведнъж сама започна да проявява интерес първо към астрологията, после към военното дело (до колкото можеше да има такова при армия състояща се от 5-те елемента и огромни златно-червени феникси), след това принцесата се заплесна по лечението на душите и накрая по правенето на магии. За изучаването на всички науки, без тази с магиите отговаряше най-мъдрият кентавър, който живееше в гората на майка и – Хирон. Хирон бе още млад, но мъдър, той бе определен да бъде велик учител и принцесата изпадаше във възторг всеки път когато някой споменеше името му. Астрологията била първата страст на момичето, всяка нощ принцесата се качвала на най-високия връх на планината на баща си, от където можела да докосва звездите и да си говори с тях. Винаги била по-рано от уговорения с учителя час там и преговаряла всичко, което била научила предния ден. А онези ужасни приятелки звездите всяка вечер и въртели номера, като се размествали по различен начин, така че принцесата да се обърква и почти винаги успявали да я объркат в началото. Но колкото повече принцесата научавала за тях толкова повече започвала да ги познава и ги намествала всяка вечер, така както и трябвали за урока. Детето на Хаоса обожавало планетите и тяхната мълчалива и силна енергия. Харесвала двете зелени луни от кралството на дъщерите на Лилит и често ходела на гости на леля си – Кралицата, само за да поговори с тях и да ги разбере. Вече знаела защо са две, защото всъщност те били една, само че не като онази Луна от земята на хората, която била двойнствена и имала изменчива и неизменчива страна и показвала само едната, а другата криела. Тези зелени луни, пардон тази зелена луна показвала всяка нощ и двете си страни. Така по-лесно се гадаело по нея. А когато тя отсъствала, това се дължало на някоя от подлите игри на кралица Елжиана, сестра на кралицата на Лилитките и кралица на зимата и севера. Детето на Хаоса изобщо не харесвало леля си Елжиана и никога не ходело при нея. След като се запознала с небесната шир принцесата била готова да получи от Хирон първия си дар. Защото кентавърът и бил подготвил няколко такива, които щяла да получава при успешното преминаване на изпитите за всяка една наука. Първият дар на Хирон бил способността принцесата да вижда разположението на звездите дори и денем, и да гадае по тях за близкото и най-близко бъдеще. Детето на хаоса било толкова щастливо заради тази дараба, че дори не успяло или не искало да скрие това щастие и оставило косата си да стане златна от корените до върховете, точно под най-светлата звезда. А това искрено учудило Хирон и го разсмяло.

Цвета на косата

Далече от взора на хората, далече от подредения свят в най-високата и най-непроходимата планина растяла малка принцеса. Дъщеря на Хаоса и един ангел защитник на гората близо до кралството на дъщерите на Лилит. Както всяка принцеса и тази имала дарби. Някои придобила с учене други и били вродени. Принцесата била най-емоционалното същество в замъка на баща си, променяла емоциите си, както се променя времето в пролетен ден. Но за разлика от времето принцесата не можела да крие промените. Поне не докато била малка. Детето на Хаоса се родило с червена косичка, твърде необичайно за баща и майка с дълги и гъсти черни като катрана коси. Но веднага щом се отделила от ръцете на майка си, малката принцеса придобила тревисто зелен цвят на косата. Разплакала се и косичката и станала с цвета на водата. Когато майка и отново я гушнала косата на прицесата отново станала червена. На кръщенето си когато предизвикала онази дъндания с обърквацията на сезоните, принцесата толкова много се зарадвала че косичката и станала златиста. Не след дълго най-близките на принцесата научили за цветовете. Когато принцесата била уплашена косата и ставала зелена, щом се разплачела синият цвят се появявал на главата на детето, когато изпитвало любовта на някого върху себе си и тя самата чувствала любов косата и ставала червена. Когато изпитвала щастие косичката и ставала златиста. А иначе косата на малката имала същия черен цвят като на родителите и. В първите години на живота си малката много забавлявала баща си, като се опитвала да скрие емоциите си. Но колкото повече растяла толкова по-лесно ставала да ги владее и когато станала девойка, почти никой освен собствения и баща не можел да различи емоциите и ако тя не ги покажела. Защото цвета на косата и си оставал черен и само леки отенъци свидетелствали за емоциите на момичето

Раждането на принцесата

Както се случва често във вълшебните светове, а и в обикновените противоположностите се привличат. Така се случило и тогава, когато времето не съществувало и когато двете зелени луни, които осветявали кралството на дъщерите на Лилит били избягали далеч зад хоризонта и по-далеч даже. В гората близо до кралството където живеели кентаври, джуджета, еднорози, пегаси, зелени елфи и дракони се срещнали две чудни същества. Тя била ангел- пазителка на гората, а той...хм той бил господарят на вечният Хаос. Когато се срещнали се случило неизбежното, застигнал ги Амор, величествен и непримирм, безпардонен и своенравен, този ураган отнесъл двете създания далеч от реалния свят без да се заинтересува, че в живота те никога не биха могли да бъдат заедно, защото тя има дълг да брани гората си, а той да управлява царството си високо в най-високата и непроходима планина, пазена от пикси, петте елемента на мисълта, водата, огъня, земята и въздуха както и от огромните златно-червени феникси, които не давали на никого да доближи планината на Хаоса. След този каприз на Амор, както често се случва, се родило дете. То било своенравно още в люлката си. Когато леля му, кралицата на дъщерите на Лилит се навела да му даде благословията си момиченцето дръпнало златно – медния часовник, с който се сменяли сезоните от врата на леля си и създало такава бъркотия, че предизвикало искрения смях на всички, които се били събрали на кръщенето на малката принцеса. „Истинска дъщеря на Хаоса – прошепнала лелята на момиченцето” и от тогава никой не помнел името на детето. То винаги било Детето на Хаоса или Принцеса нощен ангел, както често я наричал баща и, защото малката почти никога не спяла нощем и винаги и се доспивало, щом пукне зората. Съвсем в началото на пролетта в деня, когато била родена принцесата се родило още едно същество, най-малкият златно-червен феникс, появил се на мястото 12434 годишния огромен водач на златно-червените феникси Инормос . Докато малкия феникс се изтръсквал от пепелта принцесата не спирала да повтаря: „Окус, Окус” така дошло и новото име на птицата Фокус, която завинаги свързала съдбата си с тази на принцесата. Още един приятел имала малката дъщеря на господаря на Хаоса още от раждането си. Лъскава черна котка, която разбира се била още котенце, когато незнайно как се озовала пред вратите на огромния замък на баща и. Котката на принцесата, както всичко около нея не билa никак обикновенa, за обикновените хора, Джиневра можела да говори с господарката си посредством мислите си, дори на хиляди километри разстояние, освен това била най-мъдрото създание в объркания свят на Хаоса. Но като всяка котка била мързелива и никога, ама никога не напускала двореца. Тогава когато нямало време и когато двете луни от кралството на дъщерите на Лилит се завърнали от далечното си пътуване зад хоризонта и още по-далече, принцесата растяла и животът и ставал все по-интересен.