Принцесата и кентаврите

В гората, която се намираше на шест хвърлея на кристален диск от Кралството на дъщерите на Лилит, гората пазена от Джем – прекрасен ангел с дълги черни коси продължаваше обучението на малката и дъщеря принцеса Нощен Ангел. Военното изкуство изискваше Принцесата да изучи всички бойни единици в кралството на баща си и в гората на майка си. В замъка и беше лесно. Детето на Хаоса от раждането си познаваше петте елемента, а най-добрият и приятел беше младият феникс Фокус. Принцеса Нощен ангел харесваше гората на майка си и там имаше приятели, самият Хирон беше роден и отраснал в тази гора. Всичките му роднини живееха в нея. Все пак те бяха най-многобройните войни на Джем и тя ги обичаше страшно много. Кентаврите бяха сприхави, всички можеха да четат по звездите, знаеха много добре кога, какво се случва. Не говореха с хора, подчиняваха се само на Джем и Ремус и сега Принцесата трябваше да си говори с тях и да ги накара да повярват, че е истинската наследница на Ремус и Джем. В продължение на седмица тя ходеше при тях, а те дори не я забелязваха. След месец започнаха да я поздравяват и чак след три месеца най-страрият от тях я повика в покоите си. Алигидари беше на 199 години с дълга бяла брада и бяла козина по тялото, копринената му опашка бе сплетена на плитка. Когато Принцеса Нощен ангел влезе при него Алигидари я изгледа преценяващо след, което я подкани да се приближи. Разговаряха много, и когато се увери, че Принцесата е истинската наследница Алигидари и даде амулет, едната зелена луна от кралството на леля и Гентиана. - Къде е другата?-попита учудена принцесата, но не получи словесен отговор, а се стресна когато зад гърба и се появи млад и много силен Кентавър, Джоел носеше около врата си другата луна. -Ти си истинската наследница на Джем!- проговори благо Алигидари, -Джоел е твой приятел, твой войн, твой брат! Между амулетите ви има връзка и когато имаш нужда от него неговият ще гори кожата му, когато той има нужда от помощта ти твоят ще пари! Сега вървете нека той те запознае с останлите от семейството си! Принцесата и новият и приятел не мълчаха дълго веднага намериха за какво да се шегуват един с друг. Джоел разбира се беше горд, че може да вижда звездите и през деня, но той не знаеше че и Принцесата може да прави това. Хвалеше се с това и на детето на хаоса до едно време му беше смешно, но после започна да се дразни. И сложи на мястото му Джоел, като разтълкува последните 68 градуса които беше изминала Цебалрай ( бета змиеносец). Но Джоел намери друго за което да се шегува с Принцесата. -Принцеса Нощен ангел, Дете на Хаоса, кой нормален родител не дава име на детето си и хората цял живот не знаят как да го наричат? -Но аз си имам име, Джоел. -Така ли защо тогава никой не го знае? - Защото никой не е питал. - Добре аз питам как ти е името, Принцесо? - Сиел! -Хм, че то било хубаво. Това беше последното което си казаха преди принцесата да се качи върху гърба на Джоел и да проспи оставащият път до поляната на която живееха кентаврите от неговото семейство. Все пак беше ден, а принцеса Нощен ангел както винаги чакаше зората за да затвори очите си и да заспи.