Принцесата и Науките

„Всички принцеси трябва да са образовани. Всички принцеси трябва да умеят разни неща. „ При тези думи звучащи от устата на великия господар на хаоса Ремус, палавите очички на дъщеря му помръкваха. Като дете Принцеса нощен ангел много се страхуваше от науките. Представяше си ги като големи и страшни хидри с няколко глави или циклопи с едно око на челото, с които я плашеха земните елементи охраняващи вътрешността на замъка. Но когато стана на 15 години, принцесата изведнъж сама започна да проявява интерес първо към астрологията, после към военното дело (до колкото можеше да има такова при армия състояща се от 5-те елемента и огромни златно-червени феникси), след това принцесата се заплесна по лечението на душите и накрая по правенето на магии. За изучаването на всички науки, без тази с магиите отговаряше най-мъдрият кентавър, който живееше в гората на майка и – Хирон. Хирон бе още млад, но мъдър, той бе определен да бъде велик учител и принцесата изпадаше във възторг всеки път когато някой споменеше името му. Астрологията била първата страст на момичето, всяка нощ принцесата се качвала на най-високия връх на планината на баща си, от където можела да докосва звездите и да си говори с тях. Винаги била по-рано от уговорения с учителя час там и преговаряла всичко, което била научила предния ден. А онези ужасни приятелки звездите всяка вечер и въртели номера, като се размествали по различен начин, така че принцесата да се обърква и почти винаги успявали да я объркат в началото. Но колкото повече принцесата научавала за тях толкова повече започвала да ги познава и ги намествала всяка вечер, така както и трябвали за урока. Детето на Хаоса обожавало планетите и тяхната мълчалива и силна енергия. Харесвала двете зелени луни от кралството на дъщерите на Лилит и често ходела на гости на леля си – Кралицата, само за да поговори с тях и да ги разбере. Вече знаела защо са две, защото всъщност те били една, само че не като онази Луна от земята на хората, която била двойнствена и имала изменчива и неизменчива страна и показвала само едната, а другата криела. Тези зелени луни, пардон тази зелена луна показвала всяка нощ и двете си страни. Така по-лесно се гадаело по нея. А когато тя отсъствала, това се дължало на някоя от подлите игри на кралица Елжиана, сестра на кралицата на Лилитките и кралица на зимата и севера. Детето на Хаоса изобщо не харесвало леля си Елжиана и никога не ходело при нея. След като се запознала с небесната шир принцесата била готова да получи от Хирон първия си дар. Защото кентавърът и бил подготвил няколко такива, които щяла да получава при успешното преминаване на изпитите за всяка една наука. Първият дар на Хирон бил способността принцесата да вижда разположението на звездите дори и денем, и да гадае по тях за близкото и най-близко бъдеще. Детето на хаоса било толкова щастливо заради тази дараба, че дори не успяло или не искало да скрие това щастие и оставило косата си да стане златна от корените до върховете, точно под най-светлата звезда. А това искрено учудило Хирон и го разсмяло.