Пегасиуслундиос

Очите на живите твари никога няма да се наситят да гледат водата. Тя всеки път придобива толкова различни форми, а осветена от различна светлина придобива и различни цветове. Водата е магична по-магична от всичко на света. Принцеса нощен Ангел беше седнала на един камък потопен в жълто-червените опадали листа, наблюдаваше бълбукащия извор пред себе си, а станеше ли и скучно поглеждаше нагоре към огромния водопад, над който двете зелени луни тъкмо преминаваха. Те му придаваха още по-голяма красота, бялата пяна на бушуващите му води на места зеленееше от тяхната светлина а на места оставаше бяла, и сякаш светеше в тъмнината на нощта. Принцесата не седя дълго сама. Точно когато луните бяха най-високо от към високите смърчове, вплели клоните си в една въображаема или не арка се зададе красив бял кон със златни криле, като ангелски кон, а на гърба му здрав и силен ездач. Ездачът скочи от гърба на своя кон, погали го по гърба и го остави близо до водата. После се обърна и тръгна към момичето, което все още седеше на камъка в листата. Когато приближи до нея Принцесата се изправи и покорно се поклони на ездача. Той също и отвърна с вежлив поклон и лека усмивка. -Е, Принцесо, разбрах , че сте тук , за да спечелите всички същества в гората на своя страна?! Правилно ли съм разбрал? -Да, лорд Райдлорд, правилно сте разбрал. -Вижте, ако зависеше от мен и от народът ми, никога не бихме отказали да се бием за толкова красиво и нежно създание като вас, но ние зависим от конете си. Без тях и тяхната мощ, ние сме лесно раними, не сме добри пешаци и не стреляме безпогрешно като елфите на Доунфейър. -Разбирам...- отвърна принцесата, макар и да не разбираше съвсем на къде води този разговор. -Има един, единствен начин да спечелите верността на всички коне от рода Пегас, Принцесо. Снощи точно в нощта преди новолунието се роди най-младият от този род- Пегасиуслундиус. Успеете ли сама без помощта на никой от племето ми да спечелите доверието му и да успеете да го яхнете, ще спечелите верността на всички коне от рода Пегас и верността на моя народ. -Това ли е задачата ми, уважаеми, да успея да обяздя Пегасиуслундиус? -Да, Принцесо, това е. Сама трябва да намерите начина да стигнете до сърцето на този кон и той ще бъде ваш за винаги, а всички останали коне от рода Пегас ще ви следват покорно в битките. -Благодаря ви за срещата, лорд Райдлорд! С колко време разполагам? -След 13 новолуния Пегасиуслундиус, ще е достигнал възраст, в която вече няма да може да бъде обязден, за това Принцесо, разполагате с точно 13 новолуния. Райдлорд пожела успех на Принцеса нощен ангел в начинанието и обърна се и отиде при коня си, погали го отново по гърба и се качи върху него със същата лекота, с която бе слязъл, после отново минаха заедно под арката от смърчове и изчезнаха. -Окус, Окус, Окус... – прошепна отново принцесата, този път дори нямаше нужда да го повтори пет пъти, небето лумна в пламъци и Фокус кацна точно до нея. Водата в извора засия в оранжево и жълто , отразявайки огромното количество светлина, което феникса излъчваше, принцесата остана още няколко минути загледана в красивите отблясъци и после се качи на гърба на птицата си. -Към кралството на леля ми Фокус! – прошепна му тя и Фокус отново озари небето с огнените си криле.