Изпращането

След големия турнир, който принцесата за малко да изгуби, но все пак се оказа победилка, на големия пир, който организира в нейна чест Доунфейър, тя научи и най-популярните елфски песни, няколко рецепти за приготвянето на сочно месо и няколко от любовните стихотворения на Крам, който по време на тренировките, а и след тях беше убеден, че е влюбен в принцесата и, че тя е жената на живота му. Крам беше на 15 години и любовта за него беше мелодия, беше красота, и ефирност, а принцесата притежаваше много красота и ефирност, притежаваше сила, и пееше като ангел. Разбира се убежденията на Крам страшно много развеселяваха Детето на хаоса. Сиел с умиление си спомняше хилядите сълзи, необходими, за да убеди баща си да не взема Уориър (елементът на огъня – първата „любов” на принцесата) със себе си в битките, спомняше си и болката от изгарянето и всеки път когато го правеше разтриваше бедрото си, но там отдавна нямаше дори белег, защото Хирон бе направил всичко необходимо в точното време. Недочакала още да пукне зората Принцеса Нощен Ангел се сви, като коте върху една огромна меча кожа просната на земята и заспа, като преди това нареди на елфите, които се грижеха за нейния комфорт в дома на Доунфейър да я събудят когато двете зелени луни от кралството на дъщерите на Лилит захванат отново пътя си. Беше 11-то новолуние в тази година и принцесата трябваше да се яви при водопада на живота, точно когато луните стигнат средата на пътя си. Там тя имаше среща с предводителя на ездачите. Народът, опитомил крилатите коне от рода на Пегас. Тя трябваше да се срещне с Райдлорд, за да получи от него изпитанието, с което трябваше да се справи, за да я следва народа му в битките. Между зеленото и жълтото, между синьото и сребърното в съня на принцесата, часовете се изнизаха толкова бързо, че когато един от млаките елфи изпратен да я събуди я побутна тя се сепна и първоначално помисли, че са минали само няколко минути. Когато слезе в голямата зала долу я чакаха Доунфейър, красивата му съпруга и Трой. На раздяла Доунфейър я целуна по челото, наведе се и привърза на десния и глезен малка верижка. - Виж, Сиел, ти прие моето предизвикателство и се справи с него. В замяна аз ти обещах верността на стрелците ти. Но тъй като имах честта да останеш в дома ми и да бъда близо до теб, реших че ще ти подаря още нещо. Тази верижка всъщност е половинка другата е привързана на крака на сина ми Трой. - Но, сър... не е ли... не е ли твърде опасно да... той ви е син... - Не, Принцесо, аз отдавна знаех, че тази верижка ще бъде разделена на две, но не знаех на кого ще връча втората половинка. Трой вече не е момче. Верижката се предава в семейството ни от баща на син, при възмъжаването, за всеки от синовете си имам такава верижка. Но тъй като ти спечели не само моята вярнос, но и моята бащинска обич и тъй като Крам още е малък, от днес на татък вие с Трой ще бъдете свъразни, посредством верижката. Ще усещаш странни неща когато той чувства силно, той ще усеща когато ти чувстваш. Запомнете, деца, когато верижките се впият толкова силно в кожата ви, че почти спират кръвта ви, отвържете ги, протегнете длан и ги пуснете върху нея, те сами ще се извият в посоката, в която трябва да вървите, за да се намерите. Принцесата се сбогува със семейство Доунфейър, остави няколко хартиени целувки за Крам и тръгна. Тъй като сбогуването я забави малко, а тя трябваше да бъде точна за срещата си с Райдлорд, Принцеса нощен ангел погледна на горе сложи ръце върху очите си и тихичко прошепна пет пъти „Окус, Окус, Окус, Окус, Окус” и след няколко минути небето над нея избухна в пламъци и нейния гигантски приятел Фокус започна да се спуска надолу. Когато усети топлината му принцесата свали ръцете си, поклони се учтиво и внимателно се покачи на гърба на птицата. - Към водопада на живота, скъпи мой!- прошепна му тя. И фениксът отново озари небето с огнените си крила.