Посрещането

Още преди зазровяне небето над красивите градини на кралица Гентиана сякаш избухна и една огромна птица, носеща на гърба си момиче кацна спокойна зад живите огради на замъка. Принцесата слезе от гърба на Фокус, поклони му се дълбоко и го изпрати в къщи. -Добре дошла – чу зад гърба си познат, приятелски глас принцесата. Обърна се, а в мрака просветнаха тюркоазите, с които бе обшита роклята на жената, която я посрещна. -А... Маркизо... колко се радвам рано сте станала или може би не сте лягала... ох, заради мен ли..не трябваше... -Не се извинявай, момиче, хайде разказвай, защо си тук, каква е задачата този път? -Ами... ох, хайде да отидем при водопада в къщата ви... къде са ви обноските... почерпете ме един чай и всичко ще ви кажа. Маркизата се нацупи във фалшива гримаса, а после и двете се разсмяха и побързаха да стигнат къщичката, при водопада. -Е, разказвай, сега, ето чай, ето ти и бисквити...разказвай... -Ами, добре! Ти нали си специалист по животните... за това дойдох именно първо при теб, знаеш ли как се обяздва кон от рода Пегас? -Кон от рода Пегас ?! -Аха... -Но, това е... това е работа на ездачите... те си обяздват конете това всички много добре го знаят, само те знаят тайната. -Аха, но сега и аз трябва да я узная, защото след 13 новолуния ще трябва да се срещна с моя кон. -Твоя кон?! -Аха, Пегасиуслундиус. -Аха... виж Сиел, лягай да спиш сега, че съмна, аз ще отида до библиотеката за да прегледам книгите, да видя какво казват за твоя Пегасиуслундиус. Маркизата стана от стола си на секундата и с малки , ситни крачки се отправи към библиотеката на замъка. А принцеса Нощен ангел я изпрати, след което излезе навън постоя няколко секунди, така че вятърът да понесе аромата на косата и, после поседя още няколко минути и от гората при водопада излязоха три вълчици с малките си. -Муун, Ковърулф, Бел – повика ги принцесата по имена – о колко сте порастнали, аха имате си и малки. Възможно ли е уважаеми госпожи да отложим запознанството ми с тях за по-късно и сега да ми помогнете да заспя. – Вълчиците кимнаха, сякаш разбраха всяка нейна дума и едната легна в корените на огромния бук пред дома на маркизата а останалите две започнаха да се разхождат наоколо. Принцесата се гушна в легналата вълчица и започна да мисли, да мисли кой може да и помогне със задачата, кой знаеше отговорите. Така мислейки Принцеса Нощен ангел започна да се унася в сън, но точно преди да попадне в цветните си сънища, тя чу познат глас в главата си. „Има толкова много коне в гората на майка ти, все някой ще знае как да се справиш с Пегасиус” и после гласът изчезна. „Ох, Джиневра, както винаги много ми помогна.” Мислеше си принцесата. И докато мислите и се въртяха из главата тя някак си неусетно се потопи в синьо и златно, зелено и сребърно, червено и жълто и всички онези цветове които спохождаха съня и