Лилавото

Тази година както никога, заета да отмъщава на племеницата си злата Елжиана дори не бе предприела действия, за да забави пристигането на пролетните хора в двореца на сестра си за ежегодния бал , който предшестваше избуяването на тревата и по-дългите разходки на зеленото слънце в Кралството на дъщерите на Лилит. Тази година обаче балът не беше просто пролетния бал. Това беше представянето на принцеса Сиел,като прекрасна млада дама пред пролетните хора, придворните, чуждестранните гости и цялото благородно и не дотам благородно общество на светът, в който тя живееше. Цялата подготовка не беше никак по нрава на принцесата, ако зависеше от нея щеше да се появи пред всички, които я очакваха със сивия си боен панталон и без никаква прическа, звезден блясък в косата или другите там подобни хитринки, които Маркизата искаше да и приложи за да я направи да изглежда много много красива. За бала принцесата си избра дълга бяла рокля с обикновена кройка, общита с цветя и дантели. В косата си смяташе да вплете цвят от бял Олеандър и с това да приключи външния си вид, който и без друго беше ослепителен. Но не! Никой нямаше да и позволи да изглежда така „семпло” пред обществото. Маркизата настояваше за звезден прах в косата, майката на момичето пък смяташе за необходимост дъщеря и да носи короната си изкована от джуджетата още в деня на нейното раждане специално за този ден. Графиня Примавера Де Росио, която водеше делегацията на пролетните хора настояваше принцесата да сложи на врата си техния подарък . Прекрасен медальон от старо злато и мед, който досущ приличаше на този, с който леля и кралица Гентиана сменяше сезоните. Вик се надигаше в гърдите на принцесата при всички тези предложения, спорове и нахални ръце, които искаха нагледно да покажат върху самата нея как трябва да изглежда. Сиел се сдържаше колкото е възможно, но в един момент и трите дами, които се суетяха около нея ококориха очи. Изведнъж косата на принцесата стана лилава и тя скочи на краката си и захвърли една порцеланова ваза срещу стената. Обърна гръб на майка си, Маркизата и Графинята и напусна стаята със скоростта на светлината. Повика Фокус и се качи на върху него дори не му каза нищо. А дамите останаха с широко отворени усти. - Трябва да ви призная, че не знаех за лилавото! – наруши неловкото мълчание Джем – тя никога не се е ядосвала толкова! - Май прекалихме! – измърмори Маркизата. Принцесата слезе от птицата си чак под сенките на огромния дъб който растеше пред дома на маркизата, пое дълбоко въздух и повика трите вълчици, Седна в корените на дъба а те легнаха в полите и. Принцесата зарови пръстите си в козината на Муун и започна да диша дълбоко. Постепенно лилавото по косата и започна да потъмнява и да се превръща в черно. Детето на хаоса стоеше и дишаше, ровичкаше в козината на вълчицата и дишаше, беше оставила назад всико останало, дори не чу стъпките, които я приближаваха. - Принцесо, какво правиш тук? – попита Доминус (графинята пазителка на животните и отдадена на своя мрак) – не трябва ли да се подготвяш за довечера? - Трябва....-процеди през зъби принцесата- Само че в покоите ми три височайши дами искат да ме превърнат в.....в кукла..... – повиши тон принцесата и косата и отново стана леко лилава. - О, имаме нов цвят! – отбеляза Доминус - Да, да си призная и аз не знаех никой не ме е ядосвал, но тези трите... - Принцесо, в замъка на Кралицата има достатъчно свободни стаи, в които да се приготвите както вие прецените и никой ама никой да не ви безпокои. След тези думи Доминус кимна на вълчиците и те я последваха съвсем тихо навътре в гората, а Сиел се отправи с бързи крачки към замъка на Джентиана.

Помощта

Кучетата джафкаха и хапеха краката на Пегасиус той махаше с крилете си, за да ги разгони. Сиел се опитваше да му помогне ръгайки ги в муцуните с малката си кама, но сякаш още повече ги настървяваше. В един момент десния заден крак на Пегасиус не издържа и той падна на предните си крака Фокус приближи до него и принцесата се прехвърли на гърба му. Седяха ниско край земята, Сиел не искаше да остави Пегасиус в муцуните на адските кучета, но бурята беше непроходима. Снегът вееше в очите и а тя размахваше камата си на посоки от гърба на Фокус. Силите и вече я напускаха и тя едва не припадна върху гърба на птицата си когато свирепите снеговиелици се премесиха с топъл и нежен дъжд, който обливаше лицето и. „Джентълрейнс – помисли си принцесата – Сторм.... но от къде....”.После чу пронизителния боен вик на Джоел и свистенето от стрелите на елфовете. Почувства се много по-добре и накара Фокус да се издигне малко. След като видя армията която се беше събрала, принцесата започна да дава заповеди, като истински военачлник. Джентълрейнсите се справиха много лесно с близрадсите на Тариблетормента, а останалите поеха рогатите на Алгарифи. Елфовете отговяряха със златни стрели забити точно в целта на изстреляните на посоки огнени стрели на корнудосите. Еднорозите, кентаврите и ездачите минаха през адските кучета като че все едно ги нямаше. Драконите, Сиел и фениксите се разправиха лично с Алгарифи и Тариблетормента. Накрая двамата бяха на колене пред Фокус и молеха, принцесата да пощади живота им. Тя кимна с глава и двамата избягаха толкова бързо, колкото не се бяха появили. Принцесата слезе от гърба на Фокус и се поклони дълбоко на всички, които бяха дошли, за да се сражават с нея. После отиде до Райдлорд, наведе глава и се разплака. - Но защо?! Принцесо.... какво се е случило? - Пе..Пегасиус....те убиха коня ми Райдлорд. - Но, Милейди, Пегасиус е жив е вярно малко куца със задния крак, но той е жив. - Жив, но....той...аз... оставих го сам с кучетата. - Милейди, когато сте се качили на гърба на Фокус Пегасиус е разбрал, че сте в безопасност и просто е използвал крилете си за да се махне от кучетата. Конете от рода Пегас мислят първо за ездачите си и после за себе си. Той е могъл да се справи с виелицата, но е знаел, че ако литне докато сте на гърба му може да рискува вас. - Сиел! Сиел! – Чу се мощния глас на господаря на Хаоса. – Добре ли си, дете! - Да, татко, добре съм! Благодарение на армията си! – усмихна се съзаклятнически на всичките си приятели. - Съжалявам, детето ми, трябваше да послушам интуицията си. - Няма, за какво да съжаляваш Ремус – намеси се Хирон. – Сиел, доказа безспорно, че вече е готова да води сама армия. И да получи втория си дар. Време е за втория дар, принцесо! Шумът от битката още отекваше в главата на Принцеса нощен ангел , но тя успя да разбере какво се искаше от нея. Пристъпи напред, коленичи пред Хирон и протегна ръцете си. А той постави в тях красив меч гравиран с магически руни, който беше специално изработен за принцесата от джуджетата войни и притежаваше едно единствено специално качество. Само в ръцете на този, за който е изсечен мечът ставаше непобедим!

Засадата

Точно когато зеленото слънце беше преполовило пътя си, голямата бойна група пристигна в двореца на господаря на Хаоса, но принцесата вече беше тръгнала. Огнените, които пазеха вратите на замъка в началото помислиха, че групата която се задава е от нападатели и дори започнаха да стрелят, но в последствие когато Райдлорд отиде при тях и представи цялата група, огнените разбраха и веднага му съобщиха мястото на битката. Райдлорд се върна при групата умислен. - Господа, мисля че имаме проблем! – заяви той - Какъв е проблема, лорд Райдлорд? – попита Трой. - Прнцесата е тръгнала към място наречено Уденземес, знаете ли къде точно се намира това място? Всички се спогледаха, но никой не знаеше къде се намира поляната. Никой не познаваше планината на Хаоса. Тогава Трой се сети свали верижката от глезена си и я пусна върху дланта на ръката си. Верижката се изви на север и другите нямаха избор освен да му се доверят. Така през цялото време разчитаха на верижката която ги водеше. По средата на пътя групата пресрещна херцог Сторм, който водеше около 300 от своите джентълрейнс. Трой веднага позна Сторм и двете групи просто се съединиха в една. Докато вървяха към Уденземес, Сторм им разказа какво точно ще се случи и срещу какво ще се изправят. Близардите на Тариблетормента не бяха най-силните в кралството на Елжиана, но само 4 феникса и един крилат кон никога не биха могли да се справят с тях. Те противостояха на огъня на фениксите с със снежни урагани и това даваше предимство на рогатите, които можеха да наранят принцесата. Докато групата вървеше към мястото на битката, Сиел вече беше там, облечена в сиви панталони с мъжка кройка, дълги кожени ботуши сребрист нагръдник и сива наметка. Седеше изправна върху гърба на Пегасиуслундиус,а над главата и кръжаха Фокус и тримата му огромни приятели родени в един и същи ден в една и съща минута. Сиел вече очакваше Алгарифи, който трябваше да се появи от западната страна на поляната. Не чака дълго от запад на поляната долетя грозен лай и принцесата разбра, че рогатия е наблизо заедно със своите малитосперос. Когато я съзря той спря, поклони и се подигравателно и и даде знак да говори. - Давам ти, възможност да се откажеш тук и сега, глупав дяволе! – изкрещя Сиел - Какво, да не би господарят на Хаоса вече да е много стар и грохнал, та изпраща крехки момиченца да му вършат работата – подхвана заядливо Алгарифи - Господарят е в прекрасно здраве, глупако, просто смята че не си струва да си губи времето с теб. За това ти решавай ще те смачкам или просто ще си тръгнеш. - Ах, принцесо, много си малка и много самоуверена. Не бива така защото.... може да бъдеш наказана. След тази закана Алгарифи посочи с ръка принцесата на своите корнудос и те започнаха да я обстрелват с огнени стрели. Фокус и Натасимул реагираха светкавично и се спуснаха ниско над земята за да закрият принцесата с крилете си и да подпалят опашките на тези проклети малки същества. Но в този миг сякаш от нищото се появиха близардсите на Тариблетормента и предизвикаха огромна снежна вихрушка която попречи на Пегасиус да литне и отблъсна огъня на четирите феникса. Сега единственото което оставаше беше фениксите, Пегасиус и принцесата да се справят без помощта на стихиите с битката. Първо с близардсите после с рогатите и адските кучета.

Изпитът

- Сигурен ли си, че ще се справи? – попита замислен господарят на Хаоса - Нима се съмняваш в дъщеря си, Ремус? – отговори му с вдигнати вежди Хирон. - Не разбира се! Но тя...тя сякаш е още дете. - Тя има подкрепата на цялата ти армия и на армията на майка си. А и тази битка не е толкова важна Алгарифи не е толкова силен, само тримата Натасимул ще смачкат глупавата му пасмина от рогати. - Добре, тогава още утре ще и дам задачата. - Но, Ремус, не и казвай, че това ще е изпитът, така няма да мисли за него, а за победата. - Дадено! Принцеса Сиел спеше в стаята си, когато усети една влажна муцуна, която се бутна в носа и и мустаци които я накараха да кихне. Принцесата отвори очи и не бе изненадана от зелените очи, които я наблюдаваха от близо. - Какво ви води в леглото ми, уважаема Джиневра? – попита сънено принцесата и разроши козината на елегантната черна котка с ръката си. - Баща ти ме изпрати да те събудя! – отговори котката и се отърка в ръката на господарката си. Принцеса нощен ангел стана бързо и се облече два пъти по-бързо. Слезе по мраморната стълба така сякаш не вървеше а се пързаляше по нея. А в осветената от следобедното слънце зала Ремус очакваше дъщеря си и се разхождаше замислен напред – назад. - Викал си ме, татко!- проговори момичето. - Сиел, трябва да отида в кралството на леля ти Гентиана, въпросът не търпи отлагане, но се боя, че насам е тръгнал Алгарифи, онзи рогатия, много е упорит, въпреки че последния път едва не загуби живота си продължава да напада планината. Имам сведения, че е стигнал далеч този път. Дете, ще можеш ли да се справиш с него? - Но разбира се, татко, а и аз ще съм в замъка. - Не, Сиел, битката няма да се води пред вратите на замъка, а на поляната Уденземес, знаеш къде е нали? - Да, знам! Колко е голяма армията му, срещу какво ще трябва да се изправя. - Алгарифи обикновено командва 100 до 150 корнудос. И около 50 малитосперос. - Но, татко, защо си толкова притеснен тогава, това е армия с която само Фокус и Натасимул ще се позабавляват. - Притеснявам се , дете, това е първата ти битка. Може нещо да се обърка. - Няма нужда! Тръгвай спокойно, аз ще го посрещна, подобаващо, усмихна се странно лукаво принцесата и целуна баща си по бузата. Все пак нещо в гърдите на Ремус не му даваше спокойствие. Но той тръгна към двореца на сестра си обещавайки си, че всичко ще бъде наред. Но нямаше да бъде. Елжиана нямаше да го позволи, особено след подигравката на малката си племенница. Тя знаеше за битката, знаеше и че това ще бъде изпитът на момичето и нейният голям шанс да се отърве от малката. За това тя – кралицата на севера тя, която никога не общува с хора от потеклото на Алгарифи, бе готова да му помогне като му изпрати генерал Тариблетормента заедно с около 400 от неговите близардс. ..... Стоейки на хълма на своя сив свят херцог Сторм забеляза пътуващите войни и позна Тариблетормента като техен водач. Помисли си, че пак са тръгнали да плячкосват и да тормозят пролетните хора, но за всеки случй изпрати гарвана си да провери какво става. След няколко часа Елвитор се върна с ужасяващата новина, че всичките 400 близардс заедно с Тариблетормента отиват да се бият на страната Алгарифи, който ще нападне планината на Хаоса. Херцог Сторм, не стоя дълго написа кратко писмо привърза го на крака на Елвитор и го изпрати в замъка на Лилитките. А самият той възседна коня си и хукна към планината на Хаоса. „Дано не закъснея! - мислеше си той.” Принцесата беше спокойна, разресваше косата си и обясняваше на Джиневра стратегията си. Щеше да отиде на поляната и да опита дипломатично да отблъсне Алгарифи, дори нямаше да отиде върху гърба на Фокус, а с Пегасиус. Фокус и тримата Натасимул щяха да кръжат в небето, в случай че проклетия рогат все пак иска да бъде смачкан. Джиневра мъркаше и преценяваше стратегията на господарката си като добра, но въпреки всичко опашката и не спря да се люлее като махало на часовник, а това обикновено не беше добро предзнаменование. Джоел не беше спокоен звездите не се нареждаха добре, и той разбираше, че ще се случи нещо, което не е предвидено, нещо което не трябва да се случва. Докато още гледаше в небето той съзря белия гарван на Гентиана и го повика. Гаржифер не се доверяваше на никого, но кентаврите го бяха спасявали не веднъж от зимния орел Инверноакуила верен на Елжиана, затова се спусна и кацна на рамото на Джоел. Той извади листчето прикрепено към крачето на Гарджифер и прочете краткото послание. „Разбрахме, Ремус тръгва.”След като го привърза отново към крака на птицата и изпрати гарвана да лети на където е тръгнал, Джоел се отправи колкото може по-бързо към къщата на Доунфейър. - Трой, къде си дългоухи? - Джоел? Какво правиш тук по това време? - Хайде, вземи колкото можеш от хората на баща ти и да тръгваме, нещо се случва в планината на Хаоса или ще се случи. - Джоел пак ли медальона? Моята верижка е отпусната, погледни, значи Сиел не е разтревожена, дори не е развълнувана. - Не е медальона, Трой. Гарджифер прелетя с прикрепено към крачето писмо, на което пишеше: „Разбрахме, Ремус тръгва.” Страхувам се че господаря на хаоса е по-далеч от нас и ние ще стигнем по-бързо ако тръгнем сега, веднага. Приготви се и вземи около петдесетина стрелци аз също ще взема войни в случай, че ни потрябват. Ще отида при Райдлорд и драконите. Подготви се тръгваме когато луните стигнат точно над гората ни. Точно когато двете луни бяха най-високо над Ангелската гора петдесет кентавъра, петдесет елфа със златни лъкове, петдесет джуджета, петдесет ездачи заедно със своите крилати коне, петдесет еднорога и три огромни зелени дракона поеха към планината на хаоса, обединени от идеята да помогнат на армията на принцеса нощен ангел, макар да не знаеха точно срещу какво ще се изправят.

Ланди Вентур

Сега Детето на Хаоса събираше сили да изпрати писмото, което бе подготвило, за да уведоми леля си Елжиана, че ще отиде да я посети следващата седмица. Сиел никак не харесваше кралицата на зимната земя при нея винаги беше ужасно студено, а и тя самата беше студена и надменна. Винаги гледаше Сиел така сякаш вижда дяволско изчадие пред себе си, но за нея това бе нормално, при положение, че не веднъж и два пъти се бе опитвала да убие Ремус за да вземе в ръцете си управлението на планината на хаоса, а сега и това дете, че и нечистокръвно, родено от някакво си същество, нарекло себе си ангел. Принцесата разтърка слепоочията си и продължи да мисли, как да вземе яйцето. Трябваше или да го открадне, или да излъже, или да я подкупи с нещо. Но кралицата на севера имаше всичко от което се нуждае в своето пусто и бяло кралство. Тогава и дойде на ум нещо. Сиел знаеше, че Елжиана обича игрите. Обичаше да наблюдава всякакви турнири затова и често организираше такива. Детето на хаоса се усмихна като на себе си и привърза на крака на черния гарван кацнал на перваза малкото писъмце. Kогато след седмица получи обратен отговор с „любезна покана” от страна на кралицата на зимната земя принцеса Нощен ангел вече беше обмислила всяка стъпка от своя план за спасяване на драконовото яйце. За това не чака дълго и повика Фокус, качи се с особено нежелание на гърба му и му прошепна мястото на което отиваха. След като прелетяха над кралствата на Ремус и Гентиана, принцесата и птицата и наближиха границата на зимната земя и Фокус се спусна ниско долу, за да представят на граничния страж, официалната покана от кралицата. Сиел знаеше, че Елжиана веднага ще бъде уведомена за нейното пристигане, за това реши изобщо да не я уведомява лично, а направо се запъти към замъка на херцог Сторм, който беше единствения приятен човек в земята на зимата. - Хей, хей, кой бил тук? Принцесо, можеше да се обадите по-рано.- започна да се заяжда херцогът. Той и принцесата бяха играли заедно в двореца на леля и Гентиана като деца и между тях съществуваше истинска безкористна дружба. - Хей, хей, не мога ли поне веднъж да ви направя приятна изненада и да не се заяждате, Милорд. - Ама, разбира се Милейди, можете и не само веднъж .... После двамата се прегърнаха и се запътиха към замъка на Сторм. - Е, какво те води насам, малката? –попита херцогът. - Учението.... –въздъхна принцесата. - Знаех си аз, че не е огромното ти желание да ме видиш? – отвърна саркастично Сторм. - Имам план, Милорд, трябва да си взема нещо, което Елжиана е откраднала. - Ето тук вече ме заинтригува, малката. - Знаеш, че сега печеля доверието на съществата от гората на Джем, за да ме следват в битките, е останаха само Виридис Драконис. Елжиана е откраднала едно от техните яйца и те си го искат обратно, ако успея да и го взема без да предизвикам война, драконите ми обещаха подкрепата си. - Каза, че имаш план?! - Имам, можем ли тук в твоя дворец да организираме турнир? - Какъв турнир? - По стрелба, на който да поканим, злата ми леля да гледа и да я помолим тя да даде наградата. - Но тя няма да даде яйцето за награда! - Няма, но можем на я подмамим – усмихна се принцесата- познавам някои много добри стрелци, за които „милата” ми леля не знае, че подозират за съществуването на яйцето. Ще я подмамим да даде на победителя една скъпоценност от нейното кралство, която той си избере. - Чудесна идея, демоазел, винаги съм знаел, че зад красивото ви личице се крие остър като бръснач ум. След няколко дни турнирът беше подготвен и Елжиана беше дала съгласието си да бъде под неин патронаж и да даде на победителя една ценност от нейното кралство. В уречения ден започнаха да се стичат стрелци от севера и от запада, стрелци от изтока и стрелци от юг, от моретата и планините. Почти в последния момент за турнира се записаха и две снажни русоляви момчета едното облечено изцяло в зелено, а другото в светлосив жакет от вълчи кожи и същия цвят вълнени панталони. Сторм и Сиел посрещнаха Елжиана с необходимите обноски и почести и я настаниха на най-централното място. Когато тръбата изсвири турнирът започна. Състезателите бяха отлични стрелци и битката беше оспорвана. Но за финал останаха двете непознати момчета, които трябваше да се съревновават един срещу друг. Не мина много време и стрелата на единия попадна по-близо до центъра от колкото стрелата на другия. Така момче на около 15 години облечено изцяло в зелено бе обявено за победител в турнира по стрелба на кралица Елжиана. - Пристъпи напред, момче! – заповяда надменно кралицата на севера. – Как е името ти? - Крам Доунфейър, ваше величество. – поклони се младежът. - Доунфейър... не си тукашен, мога да забележа и по облеклото ти. Но кажи, момче избрал ли си си вече ценност от моето кралство, която да обявя за твоя награда. - Ако позволите ваше височество, искам да предоставя избора на дамата на сърцето си? Кралицата го погледна снизходително и с лека насмешка кимна в знак на съгласие. - Ако дамата на сърцето ви е тук младежо, нека тя избере! - Тя седи точно до Вас, ваше височество. Елжиана се обърна към племенницата си с недоволство, но да върне на зад думата си вече беше късно. - Виждам, скъпа моя племеннице, че вече омайвате мъжете с красотата си. – процеди през зъби кралицата с нескрита грубост. - Явно е така, уважаема лельо. Но сега нека направо пристъпим към правото ми на избор. Искам драконовото яйце, което се намира в залата с ледените висулки във вашият дворец. - Но, то не е ценно! - Оставете ме аз да преценя, моля, ваше Височество. - Добре нека е така, вземи си яйцето и да приключваме с глупавото ти посещение тук. - Да приключваме -съгласи се Сиел и изпрати три въздушни целувки на Крам.