Принцесата и джуджетата

В зеленото на най-зелената гора принцеса Нощен Ангел все още изучаваше съществата живеещи в гората на майка и. След като получи благоволението на кентаврите, и вече имаше верен и силен войн, брат и приятел в лицето на Джоел, Принцесата започна да се подготвя за изпитанието на джуджетата войни. Малките скаперници освен, че се биеха за Джем пазеха и богатствата на гората и. Всяка година популацията на мърморковците нарастваше с няколко десетки. Любимото им занимание беше математиката. По цял ден можеха да броят и да събират, да събират и да изваждат, а после да умножават, да умножават и да делят и след това всичко отначало. И когато се опиташ да привлечеш вниманието на някого от тях в момент когато смята, рискуваш да го издразниш и да стовари бойната си брадва върху крака ти, разбира се не за да те нарани, а за да те накара да мислиш за болката си и да не го занимаваш. Принцесата изобщо не обичаше математиката. Въпреки астрологията в която и се налагаше да прави изчисления дъщерята на Хаоса изобщо ама изобщо не харесваше цифрите. Само като ги видеше и главата и започваше да пулсира и да боли, а сега за да спечели благоволението на мърморковците и тяхната вярност принцеса Нощен ангел трябваше да преброи всички монети в подземието където работеха джуджетата, да извади от техния брой, броя на златните прибори които изработваха ковачитеза седмица, разликата да събере с броя на съдовете инкрустирани със скъпоценни камъни, след това този сбор принцесата трябваше да умножи 4 пъти по броя на короните, които джуджетата бяха изработили въобще от както живеят в гората на Джем и след това да раздели на броя на мините от където вземаха златото. Много броене и много смятане имаше в тази задача, принцесата дори не искаше да започва, но просто нямаше как, Малките скаперници бяха жилави войни и тя трябваше да ги привлече на своя страна. Докато беше в подземията и броеше монетите до нея се приближи, едно от джуджетата, които работеха там. -Здравей – каза то зад гърба и. -Здравей- отвърна стреснато принцесата. -Ами, ти защо броиш трети ден подред монетите тук? -Защото имам задача. -Добре, но мисля че ще ти е по-лесно ако знаеш, че всеки ден тук в подземията ни изпращат на съхранение по около 100 000 нови монети. -Моля?! – очите на принцесата се отвориха широко от изненадата, после се наляха със сълзи и тя напълно загуби надежда че ще успее да се справи. -А всъщност коя си ти? – попита малкият охранител от подземието. -Аз съм Принцеса Нощен Ангел- отговори прицесата.- Трябва да преброя монетите в цялото подземие, да извадя от тях броя на златните прибори, които ковачите изработват за седмица, разликата им да събера с броя на съдовете инкрустирани със скъпоценни камъни и... принцесата не издържа и се разплака. -Но, принцесо защо правиш всичко това? -Защото- заподсмърча принцесата- трябва да получа удобрението на вашия предводител, за да, за да – тя се задави в сълзите си. -За да те следваме в битките? Принцесата само кимна и отново се разплака. -Спокойно! – потупа я по рамото джуджето. – ще ти помогна -Но, той, той каза че всичко трябва да го направя сама. Че не мога да карам никой да ми помага. -Но ти никого не караш на сила, аз сам искам да ти помогна. Стронгдуорф Удъндуорф, на вашите услуги. Принцесата за малко не се разсмя, когато джуджето се предстаеви, но успя да се удържи и да направи малък реверанс. И двамата започнаха с броенето, разбира се Стронгдуорф броеше десет пъти по-бързо от принцесата, и на 100 нейни монети той бе преброил 10 000. -Имаш ли нещо против да броим и през нощта? – попита джуджето. -Не! – отвърна принцесата -Така, трябва да успеем да преброим монетите от днес до 3.00 сутринта, когато колегите ми внасят в подземията новите 100 000 монети. Ако е дори 3.01 след като сме преброили и последната монета към този резултат трябва да прибавим 100 000. С това разговорите им приключиха и работата започна да тече доста бързо, броене броене, броене, цифрите бяха навсякъде около прицесата и тя се чувстваше много объркана. Приключиха с броенето около 02.56 минути. На принцесата и се гадеше твърде от цифри но Стронгдуорф знаеше точният брой на нещата, които и трябваха и може би до изгрев слънце тя щеше да реши задачата, която и беше поставил Кливъндуорф III.