Колинаекуино

След посещението на поляната на кентаврите Принцеса нощен ангел се прибра право в двореца на баща си. Трябваше да се подготви за голямото пътуване тъй като Колинаекуино се намираше в най-страшната от 9-те страшни планини. Още с пристигането си тя дръпна огнения, който пазеше портата на замъка и му нареди да намери Уориър веднага. След няколко минути Принцеса нощен ангел вече беше в покоите си и разресваше косите си. Беше изпратила Фокус да си почива и го беше инструктирала да събере най-верните си приятели трите златно-червени феникса родени в един и същи ден в една и съща минута. Принцесата прокарваше ръката си през черната, мека козина на Джиневра и на ум чертаеше маршрута си, когато на вратата се почука. - Влез! – обади се принцесата. - Добър вечер, Милейди, добре дошла!- поздрави Уорирър - Добър вечер!- поклони се леко принцесата. - Викали сте ме, Милейди! - Уориър, предстои ми много дълъг и тежък път. Трябва да отида в планината Скополуром. Имам нещо, което трябва да свърша там. Мога ли да разчитам на теб и хората ти, за това пътуване? Зная че вие сте най-силните и обучените, а и ми трябва топлина. Ще пътуваме с Фокус и тримата Натасимул. - Разбира се, Милейди, ще дойдем и аз и хората ми, разчитайте на нас и нашата закрила. - Благодаря, Уорирър! Тръгваме утре вечер щом падне мрака. Уориър се поклони и тръгна да събира хората си. По обяд Принцесата се събуди от нежността на студени пръсти галещи лицето и. Тя отвори очи и се усмихна. - Татко, ти ли си? – разтърка сънена очите си Принцесата. - Аз, съм миличка, Дойдох да те видя преди да заминеш, а и долу в салона.. - В салона, какво в салона? - Ами, там има трима господа. Твърдят, че ти се случва нещо лошо. Принцесата остана като втрещяна. Трима пък и да твърдят подобни глупости от къде на къде. Тя стана облече първата и попаднала рокля и слезе долу в салона. А там наистина трима благородни господа я чакаха и се гледаха накриво един друг. Джоел, Трой и Крам бяха пристигнали в замъка рано сутринта и бяха влзели при Ремус като му обясняваха, колко много е загазила принцесата според тях. - Добър, ден господа! – подвикна им принцеса нощен ангел, още преди да беше слязла от последното стъпало на мраморната стълба водеща към горните етажи на замъка. - Сиел! – обърна се рязко Джоел –ти, ти, добре ли си? - ДА, Сиел, добре ли си? – попита и Трой. - Добре съм, господа, защо да ми има нещо? - Ами, снощи този медальон... направо ми прогори кожата- започна Джоел - Да, и аз усещах странни неща- добави Трой. - Ха-ха, аз пък просто дойдох с тях за да им видя физиономиите когато разберат, че си добре. Казах им аз, че моето момиче е силно и нищо не и се случва – заобяснява се Крам. - Ами Трой, Джоел, съжалявам, просто трудно владея емоциите си тъй като имам нова задача, която е доста сложна и тежка. А Джоел ти най-вероятно си усетил пръстите на Уориър, един от огнените войни на баща ми. Снощи бях свалила амулета и докато говорехме с него той го въртеше из ръцете си. Съжалявам, не знаех, че той поема от топлината на този който го докосне. - Няма нищо, Принцесо, само дето се изплаших, за теб. - А, щом ще ходиш на такова дълго и опасно пътуване, вземи ни с теб. - Не! Ако го направя ще проваля задачата си. Не се тревожете има кой да ме пази. Все пак благодаря за загрижеността. Принцесата целуна по бузите тримата и отново се качи в покоите си. Джоел, Трой и Краам останаха в двореца до следващата сутрин, за да се уверят, че Сиел наистина ще тръгне подготвена. Щом падна мракът пред главната порта в очакване на принцесата седяха Уориър с още шестнадесетина огнени елемента, Фокус и тримата Натасимул. Елементите бяха възседнали огнените си коне и само чакаха нареждане, за да тръгнат. Сиел излезе от замъка, поздрави всички, които я чакаха, качи се върху гърба на Фокус и даде знак на останалите да я следват. Пътуваха четири дни и четири нощи, като спираха само по обяд, за да поспят по няколко часа. Зъберите на Скополуром не бяха никак гостоприемни, склоновете бяха засипани с червени пясъци, а въздуха беше влажен и тежък, но студен. Фокус летеше ниско, за да могат да го следват групата от огнени елемнти, но понякога се издигаше виско и още по-високо, за да може Принцесата да диша по-спокойно, а после пак се спускаше ниско и продължаваше да води цялата група. На петия ден, точно преди да залезе слънцето зад западните склонове на планината Принцеса нощен ангел и групата и стигнаха подножието на хълма Колинаекуино. Уориър и предложи да пренощуват там и на следващия ден да изкачат хълма. Принцесата се съгласи и всички заедно започнаха да устройват лагера. На следващия ден, групата отново тръгна на път и малко след като слънцето бе преполовило пътя си пред тях се разкри огромна пустощ в средата на която два червени дракона долепили телата си един до друг пазеха единственото растение живеещо в тази планина – Флормагико. Принцеса нощен ангел тръгна забързано към двата дракона. Но Уориър я дръпна рязко към себе си. - Къде отивате принцесо! Оставете на нас тази работа! - Не, не Уориър, никакви бойни действия. Не можем да убием драконите. Даваш си сметка, че само единият от тях е пет пъти по силен от всички ни нали? - Тогава какво? Какво ще правите, принцесо? - Имам идея! Остави ме да отида и да поговоря с тях. – И тя тръгна отново така забързана. Когато стигна при двата дракона тя им се поклони дълбоко. После погледна към своята огнена група и посредством мислите си, без да обелва думичка им предложи топлината на своите войни. В замяна на това, принцесата поиска от тях Флормагико. Драконите за миг се спогледаха, но знаеха, че ако не го дадат на нея ще трябва да го дадат на ездачите, които на всяко 13-то новолуние идваха и дори вече не носеха огнени дарове, а просто вземаха цветето. Драконите отдавна не бяха усещали топлината на огъня и се съгласиха и след като и го предадоха Принцесата нареди на шестнадестте огнени елемента да се наредят в два кръга около всеки от драконите докато, тя Фокус и тримата Натасимул откриеха нещо с което да запалят голям и силен огън, който да стопли огромните червени влечуги за повече време. Не след дълго откриха, няколко останки от дървени факли. Принцесата извади една от наметките си разкъса я на малки парченца, натроши факлите на малки трески и направи един голям кръг с разпалки около двата дракона после нареди на фениксите да запалят колкото могат по-силен огън. Цяла нощ останаха при драконите, за да поддържат огъня и топлината. А после се сбогуваха с тях и тръгнаха да се прибират в замъка на Ремус.