Ланди Вентур

Сега Детето на Хаоса събираше сили да изпрати писмото, което бе подготвило, за да уведоми леля си Елжиана, че ще отиде да я посети следващата седмица. Сиел никак не харесваше кралицата на зимната земя при нея винаги беше ужасно студено, а и тя самата беше студена и надменна. Винаги гледаше Сиел така сякаш вижда дяволско изчадие пред себе си, но за нея това бе нормално, при положение, че не веднъж и два пъти се бе опитвала да убие Ремус за да вземе в ръцете си управлението на планината на хаоса, а сега и това дете, че и нечистокръвно, родено от някакво си същество, нарекло себе си ангел. Принцесата разтърка слепоочията си и продължи да мисли, как да вземе яйцето. Трябваше или да го открадне, или да излъже, или да я подкупи с нещо. Но кралицата на севера имаше всичко от което се нуждае в своето пусто и бяло кралство. Тогава и дойде на ум нещо. Сиел знаеше, че Елжиана обича игрите. Обичаше да наблюдава всякакви турнири затова и често организираше такива. Детето на хаоса се усмихна като на себе си и привърза на крака на черния гарван кацнал на перваза малкото писъмце. Kогато след седмица получи обратен отговор с „любезна покана” от страна на кралицата на зимната земя принцеса Нощен ангел вече беше обмислила всяка стъпка от своя план за спасяване на драконовото яйце. За това не чака дълго и повика Фокус, качи се с особено нежелание на гърба му и му прошепна мястото на което отиваха. След като прелетяха над кралствата на Ремус и Гентиана, принцесата и птицата и наближиха границата на зимната земя и Фокус се спусна ниско долу, за да представят на граничния страж, официалната покана от кралицата. Сиел знаеше, че Елжиана веднага ще бъде уведомена за нейното пристигане, за това реши изобщо да не я уведомява лично, а направо се запъти към замъка на херцог Сторм, който беше единствения приятен човек в земята на зимата. - Хей, хей, кой бил тук? Принцесо, можеше да се обадите по-рано.- започна да се заяжда херцогът. Той и принцесата бяха играли заедно в двореца на леля и Гентиана като деца и между тях съществуваше истинска безкористна дружба. - Хей, хей, не мога ли поне веднъж да ви направя приятна изненада и да не се заяждате, Милорд. - Ама, разбира се Милейди, можете и не само веднъж .... После двамата се прегърнаха и се запътиха към замъка на Сторм. - Е, какво те води насам, малката? –попита херцогът. - Учението.... –въздъхна принцесата. - Знаех си аз, че не е огромното ти желание да ме видиш? – отвърна саркастично Сторм. - Имам план, Милорд, трябва да си взема нещо, което Елжиана е откраднала. - Ето тук вече ме заинтригува, малката. - Знаеш, че сега печеля доверието на съществата от гората на Джем, за да ме следват в битките, е останаха само Виридис Драконис. Елжиана е откраднала едно от техните яйца и те си го искат обратно, ако успея да и го взема без да предизвикам война, драконите ми обещаха подкрепата си. - Каза, че имаш план?! - Имам, можем ли тук в твоя дворец да организираме турнир? - Какъв турнир? - По стрелба, на който да поканим, злата ми леля да гледа и да я помолим тя да даде наградата. - Но тя няма да даде яйцето за награда! - Няма, но можем на я подмамим – усмихна се принцесата- познавам някои много добри стрелци, за които „милата” ми леля не знае, че подозират за съществуването на яйцето. Ще я подмамим да даде на победителя една скъпоценност от нейното кралство, която той си избере. - Чудесна идея, демоазел, винаги съм знаел, че зад красивото ви личице се крие остър като бръснач ум. След няколко дни турнирът беше подготвен и Елжиана беше дала съгласието си да бъде под неин патронаж и да даде на победителя една ценност от нейното кралство. В уречения ден започнаха да се стичат стрелци от севера и от запада, стрелци от изтока и стрелци от юг, от моретата и планините. Почти в последния момент за турнира се записаха и две снажни русоляви момчета едното облечено изцяло в зелено, а другото в светлосив жакет от вълчи кожи и същия цвят вълнени панталони. Сторм и Сиел посрещнаха Елжиана с необходимите обноски и почести и я настаниха на най-централното място. Когато тръбата изсвири турнирът започна. Състезателите бяха отлични стрелци и битката беше оспорвана. Но за финал останаха двете непознати момчета, които трябваше да се съревновават един срещу друг. Не мина много време и стрелата на единия попадна по-близо до центъра от колкото стрелата на другия. Така момче на около 15 години облечено изцяло в зелено бе обявено за победител в турнира по стрелба на кралица Елжиана. - Пристъпи напред, момче! – заповяда надменно кралицата на севера. – Как е името ти? - Крам Доунфейър, ваше величество. – поклони се младежът. - Доунфейър... не си тукашен, мога да забележа и по облеклото ти. Но кажи, момче избрал ли си си вече ценност от моето кралство, която да обявя за твоя награда. - Ако позволите ваше височество, искам да предоставя избора на дамата на сърцето си? Кралицата го погледна снизходително и с лека насмешка кимна в знак на съгласие. - Ако дамата на сърцето ви е тук младежо, нека тя избере! - Тя седи точно до Вас, ваше височество. Елжиана се обърна към племенницата си с недоволство, но да върне на зад думата си вече беше късно. - Виждам, скъпа моя племеннице, че вече омайвате мъжете с красотата си. – процеди през зъби кралицата с нескрита грубост. - Явно е така, уважаема лельо. Но сега нека направо пристъпим към правото ми на избор. Искам драконовото яйце, което се намира в залата с ледените висулки във вашият дворец. - Но, то не е ценно! - Оставете ме аз да преценя, моля, ваше Височество. - Добре нека е така, вземи си яйцето и да приключваме с глупавото ти посещение тук. - Да приключваме -съгласи се Сиел и изпрати три въздушни целувки на Крам.