Изпитът

- Сигурен ли си, че ще се справи? – попита замислен господарят на Хаоса - Нима се съмняваш в дъщеря си, Ремус? – отговори му с вдигнати вежди Хирон. - Не разбира се! Но тя...тя сякаш е още дете. - Тя има подкрепата на цялата ти армия и на армията на майка си. А и тази битка не е толкова важна Алгарифи не е толкова силен, само тримата Натасимул ще смачкат глупавата му пасмина от рогати. - Добре, тогава още утре ще и дам задачата. - Но, Ремус, не и казвай, че това ще е изпитът, така няма да мисли за него, а за победата. - Дадено! Принцеса Сиел спеше в стаята си, когато усети една влажна муцуна, която се бутна в носа и и мустаци които я накараха да кихне. Принцесата отвори очи и не бе изненадана от зелените очи, които я наблюдаваха от близо. - Какво ви води в леглото ми, уважаема Джиневра? – попита сънено принцесата и разроши козината на елегантната черна котка с ръката си. - Баща ти ме изпрати да те събудя! – отговори котката и се отърка в ръката на господарката си. Принцеса нощен ангел стана бързо и се облече два пъти по-бързо. Слезе по мраморната стълба така сякаш не вървеше а се пързаляше по нея. А в осветената от следобедното слънце зала Ремус очакваше дъщеря си и се разхождаше замислен напред – назад. - Викал си ме, татко!- проговори момичето. - Сиел, трябва да отида в кралството на леля ти Гентиана, въпросът не търпи отлагане, но се боя, че насам е тръгнал Алгарифи, онзи рогатия, много е упорит, въпреки че последния път едва не загуби живота си продължава да напада планината. Имам сведения, че е стигнал далеч този път. Дете, ще можеш ли да се справиш с него? - Но разбира се, татко, а и аз ще съм в замъка. - Не, Сиел, битката няма да се води пред вратите на замъка, а на поляната Уденземес, знаеш къде е нали? - Да, знам! Колко е голяма армията му, срещу какво ще трябва да се изправя. - Алгарифи обикновено командва 100 до 150 корнудос. И около 50 малитосперос. - Но, татко, защо си толкова притеснен тогава, това е армия с която само Фокус и Натасимул ще се позабавляват. - Притеснявам се , дете, това е първата ти битка. Може нещо да се обърка. - Няма нужда! Тръгвай спокойно, аз ще го посрещна, подобаващо, усмихна се странно лукаво принцесата и целуна баща си по бузата. Все пак нещо в гърдите на Ремус не му даваше спокойствие. Но той тръгна към двореца на сестра си обещавайки си, че всичко ще бъде наред. Но нямаше да бъде. Елжиана нямаше да го позволи, особено след подигравката на малката си племенница. Тя знаеше за битката, знаеше и че това ще бъде изпитът на момичето и нейният голям шанс да се отърве от малката. За това тя – кралицата на севера тя, която никога не общува с хора от потеклото на Алгарифи, бе готова да му помогне като му изпрати генерал Тариблетормента заедно с около 400 от неговите близардс. ..... Стоейки на хълма на своя сив свят херцог Сторм забеляза пътуващите войни и позна Тариблетормента като техен водач. Помисли си, че пак са тръгнали да плячкосват и да тормозят пролетните хора, но за всеки случй изпрати гарвана си да провери какво става. След няколко часа Елвитор се върна с ужасяващата новина, че всичките 400 близардс заедно с Тариблетормента отиват да се бият на страната Алгарифи, който ще нападне планината на Хаоса. Херцог Сторм, не стоя дълго написа кратко писмо привърза го на крака на Елвитор и го изпрати в замъка на Лилитките. А самият той възседна коня си и хукна към планината на Хаоса. „Дано не закъснея! - мислеше си той.” Принцесата беше спокойна, разресваше косата си и обясняваше на Джиневра стратегията си. Щеше да отиде на поляната и да опита дипломатично да отблъсне Алгарифи, дори нямаше да отиде върху гърба на Фокус, а с Пегасиус. Фокус и тримата Натасимул щяха да кръжат в небето, в случай че проклетия рогат все пак иска да бъде смачкан. Джиневра мъркаше и преценяваше стратегията на господарката си като добра, но въпреки всичко опашката и не спря да се люлее като махало на часовник, а това обикновено не беше добро предзнаменование. Джоел не беше спокоен звездите не се нареждаха добре, и той разбираше, че ще се случи нещо, което не е предвидено, нещо което не трябва да се случва. Докато още гледаше в небето той съзря белия гарван на Гентиана и го повика. Гаржифер не се доверяваше на никого, но кентаврите го бяха спасявали не веднъж от зимния орел Инверноакуила верен на Елжиана, затова се спусна и кацна на рамото на Джоел. Той извади листчето прикрепено към крачето на Гарджифер и прочете краткото послание. „Разбрахме, Ремус тръгва.”След като го привърза отново към крака на птицата и изпрати гарвана да лети на където е тръгнал, Джоел се отправи колкото може по-бързо към къщата на Доунфейър. - Трой, къде си дългоухи? - Джоел? Какво правиш тук по това време? - Хайде, вземи колкото можеш от хората на баща ти и да тръгваме, нещо се случва в планината на Хаоса или ще се случи. - Джоел пак ли медальона? Моята верижка е отпусната, погледни, значи Сиел не е разтревожена, дори не е развълнувана. - Не е медальона, Трой. Гарджифер прелетя с прикрепено към крачето писмо, на което пишеше: „Разбрахме, Ремус тръгва.” Страхувам се че господаря на хаоса е по-далеч от нас и ние ще стигнем по-бързо ако тръгнем сега, веднага. Приготви се и вземи около петдесетина стрелци аз също ще взема войни в случай, че ни потрябват. Ще отида при Райдлорд и драконите. Подготви се тръгваме когато луните стигнат точно над гората ни. Точно когато двете луни бяха най-високо над Ангелската гора петдесет кентавъра, петдесет елфа със златни лъкове, петдесет джуджета, петдесет ездачи заедно със своите крилати коне, петдесет еднорога и три огромни зелени дракона поеха към планината на хаоса, обединени от идеята да помогнат на армията на принцеса нощен ангел, макар да не знаеха точно срещу какво ще се изправят.