Засадата

Точно когато зеленото слънце беше преполовило пътя си, голямата бойна група пристигна в двореца на господаря на Хаоса, но принцесата вече беше тръгнала. Огнените, които пазеха вратите на замъка в началото помислиха, че групата която се задава е от нападатели и дори започнаха да стрелят, но в последствие когато Райдлорд отиде при тях и представи цялата група, огнените разбраха и веднага му съобщиха мястото на битката. Райдлорд се върна при групата умислен. - Господа, мисля че имаме проблем! – заяви той - Какъв е проблема, лорд Райдлорд? – попита Трой. - Прнцесата е тръгнала към място наречено Уденземес, знаете ли къде точно се намира това място? Всички се спогледаха, но никой не знаеше къде се намира поляната. Никой не познаваше планината на Хаоса. Тогава Трой се сети свали верижката от глезена си и я пусна върху дланта на ръката си. Верижката се изви на север и другите нямаха избор освен да му се доверят. Така през цялото време разчитаха на верижката която ги водеше. По средата на пътя групата пресрещна херцог Сторм, който водеше около 300 от своите джентълрейнс. Трой веднага позна Сторм и двете групи просто се съединиха в една. Докато вървяха към Уденземес, Сторм им разказа какво точно ще се случи и срещу какво ще се изправят. Близардите на Тариблетормента не бяха най-силните в кралството на Елжиана, но само 4 феникса и един крилат кон никога не биха могли да се справят с тях. Те противостояха на огъня на фениксите с със снежни урагани и това даваше предимство на рогатите, които можеха да наранят принцесата. Докато групата вървеше към мястото на битката, Сиел вече беше там, облечена в сиви панталони с мъжка кройка, дълги кожени ботуши сребрист нагръдник и сива наметка. Седеше изправна върху гърба на Пегасиуслундиус,а над главата и кръжаха Фокус и тримата му огромни приятели родени в един и същи ден в една и съща минута. Сиел вече очакваше Алгарифи, който трябваше да се появи от западната страна на поляната. Не чака дълго от запад на поляната долетя грозен лай и принцесата разбра, че рогатия е наблизо заедно със своите малитосперос. Когато я съзря той спря, поклони и се подигравателно и и даде знак да говори. - Давам ти, възможност да се откажеш тук и сега, глупав дяволе! – изкрещя Сиел - Какво, да не би господарят на Хаоса вече да е много стар и грохнал, та изпраща крехки момиченца да му вършат работата – подхвана заядливо Алгарифи - Господарят е в прекрасно здраве, глупако, просто смята че не си струва да си губи времето с теб. За това ти решавай ще те смачкам или просто ще си тръгнеш. - Ах, принцесо, много си малка и много самоуверена. Не бива така защото.... може да бъдеш наказана. След тази закана Алгарифи посочи с ръка принцесата на своите корнудос и те започнаха да я обстрелват с огнени стрели. Фокус и Натасимул реагираха светкавично и се спуснаха ниско над земята за да закрият принцесата с крилете си и да подпалят опашките на тези проклети малки същества. Но в този миг сякаш от нищото се появиха близардсите на Тариблетормента и предизвикаха огромна снежна вихрушка която попречи на Пегасиус да литне и отблъсна огъня на четирите феникса. Сега единственото което оставаше беше фениксите, Пегасиус и принцесата да се справят без помощта на стихиите с битката. Първо с близардсите после с рогатите и адските кучета.