сряда, 12 декември 2012 г.

ВИРИДИС ДРАКОНИС

Там където нямаше време или поне то не значеше нищо, Принцеса нощен ангел бе напът да спечели на своя страна и последните и най-силните пазители от гората на майка си. Зелените дракони бяха много страховити заради размерите си и силите, които притежаваха. В битка два дракона бяха достатъчни, за да не остане техния водач незащитен защото нападайки единият дракон, противникът всъщност даваше огромна сила на другия, а той от своя страна лекуваше нападнития. Преди да стигне до драконите принцесата спечели още едни обикновено необикновени същества- еднорозите. При тях не беше трудно, защото в гората на еднорозите, която беше част от гората пазена от Джем човешките същества, без значение, колко вълшебни са и от какъв род произхождат нямаха право на избор. Еднорозите живееха в мир в едната половина черните еднорози а в другата белите. Когато някой човек пожелаеше да бъде избран заставаше точно по средата на тяната горичка на единствената открита поляна там и позволяваше на двете зелени луни да го осветят силно от глава до пети. А еднорозите наблюдаваха, каква ще бъде светлината, ако беше ярка и силна тогава белите еднорози избираха човека, Беше ли мътна и почти незабележима черните пристъпваха към избрания. Но никога не се беше случвало двата рода да изберат един и същи човек, дори Джем имаше благоволението единствено на белите еднорози, а Ремус на черните. Но когато Принцеса нощен ангел застана на средата на полянката и затвори очите си, за да изчака избора на благородните коне се случи това, което никога не се беше случвало от двете страни на гората излязоха един бял и един черен еднорог застанаха от двете страни на принцесата и кротко я побутнаха от двете страни. Това означаваше, че принцесата има подкрепата и на двата рода. Сега и оставаше единствено да спечели големите зелени дракони и да се справи с изпита на Хирон. Само че виридис драконис не бяха нито като кентаврите, нито като джуджетата нито като елфите дори не бяха и като пегасите, виридис драконис бяха верни единствено на тези, които бяха верни на тях. Това трябваше да им докаже принцесата, своята вярност. И за това тя трябваше да приложи цялата си хитрост и дипломатичност, а и да се жертва в името на задачата си. Предизвикателството, което щеше да докаже верността на принцесата пред зелените дракони се състоеше в това, тя да отиде до замъка на леля си Елжиана и да вземе от нея с хитрост или дипломатичност откраднатото от кралицата на севера драконово яйце. Ако Сиел успееше без да предизвика военни размирици да върне яйцето на виридис драконис, дори полуизлюпено това и гарантираше тяхната вярност дори тяхната обич.

Няма коментари:

Публикуване на коментар