Помощта

Кучетата джафкаха и хапеха краката на Пегасиус той махаше с крилете си, за да ги разгони. Сиел се опитваше да му помогне ръгайки ги в муцуните с малката си кама, но сякаш още повече ги настървяваше. В един момент десния заден крак на Пегасиус не издържа и той падна на предните си крака Фокус приближи до него и принцесата се прехвърли на гърба му. Седяха ниско край земята, Сиел не искаше да остави Пегасиус в муцуните на адските кучета, но бурята беше непроходима. Снегът вееше в очите и а тя размахваше камата си на посоки от гърба на Фокус. Силите и вече я напускаха и тя едва не припадна върху гърба на птицата си когато свирепите снеговиелици се премесиха с топъл и нежен дъжд, който обливаше лицето и. „Джентълрейнс – помисли си принцесата – Сторм.... но от къде....”.После чу пронизителния боен вик на Джоел и свистенето от стрелите на елфовете. Почувства се много по-добре и накара Фокус да се издигне малко. След като видя армията която се беше събрала, принцесата започна да дава заповеди, като истински военачлник. Джентълрейнсите се справиха много лесно с близрадсите на Тариблетормента, а останалите поеха рогатите на Алгарифи. Елфовете отговяряха със златни стрели забити точно в целта на изстреляните на посоки огнени стрели на корнудосите. Еднорозите, кентаврите и ездачите минаха през адските кучета като че все едно ги нямаше. Драконите, Сиел и фениксите се разправиха лично с Алгарифи и Тариблетормента. Накрая двамата бяха на колене пред Фокус и молеха, принцесата да пощади живота им. Тя кимна с глава и двамата избягаха толкова бързо, колкото не се бяха появили. Принцесата слезе от гърба на Фокус и се поклони дълбоко на всички, които бяха дошли, за да се сражават с нея. После отиде до Райдлорд, наведе глава и се разплака. - Но защо?! Принцесо.... какво се е случило? - Пе..Пегасиус....те убиха коня ми Райдлорд. - Но, Милейди, Пегасиус е жив е вярно малко куца със задния крак, но той е жив. - Жив, но....той...аз... оставих го сам с кучетата. - Милейди, когато сте се качили на гърба на Фокус Пегасиус е разбрал, че сте в безопасност и просто е използвал крилете си за да се махне от кучетата. Конете от рода Пегас мислят първо за ездачите си и после за себе си. Той е могъл да се справи с виелицата, но е знаел, че ако литне докато сте на гърба му може да рискува вас. - Сиел! Сиел! – Чу се мощния глас на господаря на Хаоса. – Добре ли си, дете! - Да, татко, добре съм! Благодарение на армията си! – усмихна се съзаклятнически на всичките си приятели. - Съжалявам, детето ми, трябваше да послушам интуицията си. - Няма, за какво да съжаляваш Ремус – намеси се Хирон. – Сиел, доказа безспорно, че вече е готова да води сама армия. И да получи втория си дар. Време е за втория дар, принцесо! Шумът от битката още отекваше в главата на Принцеса нощен ангел , но тя успя да разбере какво се искаше от нея. Пристъпи напред, коленичи пред Хирон и протегна ръцете си. А той постави в тях красив меч гравиран с магически руни, който беше специално изработен за принцесата от джуджетата войни и притежаваше едно единствено специално качество. Само в ръцете на този, за който е изсечен мечът ставаше непобедим!