Лилавото

Тази година както никога, заета да отмъщава на племеницата си злата Елжиана дори не бе предприела действия, за да забави пристигането на пролетните хора в двореца на сестра си за ежегодния бал , който предшестваше избуяването на тревата и по-дългите разходки на зеленото слънце в Кралството на дъщерите на Лилит. Тази година обаче балът не беше просто пролетния бал. Това беше представянето на принцеса Сиел,като прекрасна млада дама пред пролетните хора, придворните, чуждестранните гости и цялото благородно и не дотам благородно общество на светът, в който тя живееше. Цялата подготовка не беше никак по нрава на принцесата, ако зависеше от нея щеше да се появи пред всички, които я очакваха със сивия си боен панталон и без никаква прическа, звезден блясък в косата или другите там подобни хитринки, които Маркизата искаше да и приложи за да я направи да изглежда много много красива. За бала принцесата си избра дълга бяла рокля с обикновена кройка, общита с цветя и дантели. В косата си смяташе да вплете цвят от бял Олеандър и с това да приключи външния си вид, който и без друго беше ослепителен. Но не! Никой нямаше да и позволи да изглежда така „семпло” пред обществото. Маркизата настояваше за звезден прах в косата, майката на момичето пък смяташе за необходимост дъщеря и да носи короната си изкована от джуджетата още в деня на нейното раждане специално за този ден. Графиня Примавера Де Росио, която водеше делегацията на пролетните хора настояваше принцесата да сложи на врата си техния подарък . Прекрасен медальон от старо злато и мед, който досущ приличаше на този, с който леля и кралица Гентиана сменяше сезоните. Вик се надигаше в гърдите на принцесата при всички тези предложения, спорове и нахални ръце, които искаха нагледно да покажат върху самата нея как трябва да изглежда. Сиел се сдържаше колкото е възможно, но в един момент и трите дами, които се суетяха около нея ококориха очи. Изведнъж косата на принцесата стана лилава и тя скочи на краката си и захвърли една порцеланова ваза срещу стената. Обърна гръб на майка си, Маркизата и Графинята и напусна стаята със скоростта на светлината. Повика Фокус и се качи на върху него дори не му каза нищо. А дамите останаха с широко отворени усти. - Трябва да ви призная, че не знаех за лилавото! – наруши неловкото мълчание Джем – тя никога не се е ядосвала толкова! - Май прекалихме! – измърмори Маркизата. Принцесата слезе от птицата си чак под сенките на огромния дъб който растеше пред дома на маркизата, пое дълбоко въздух и повика трите вълчици, Седна в корените на дъба а те легнаха в полите и. Принцесата зарови пръстите си в козината на Муун и започна да диша дълбоко. Постепенно лилавото по косата и започна да потъмнява и да се превръща в черно. Детето на хаоса стоеше и дишаше, ровичкаше в козината на вълчицата и дишаше, беше оставила назад всико останало, дори не чу стъпките, които я приближаваха. - Принцесо, какво правиш тук? – попита Доминус (графинята пазителка на животните и отдадена на своя мрак) – не трябва ли да се подготвяш за довечера? - Трябва....-процеди през зъби принцесата- Само че в покоите ми три височайши дами искат да ме превърнат в.....в кукла..... – повиши тон принцесата и косата и отново стана леко лилава. - О, имаме нов цвят! – отбеляза Доминус - Да, да си призная и аз не знаех никой не ме е ядосвал, но тези трите... - Принцесо, в замъка на Кралицата има достатъчно свободни стаи, в които да се приготвите както вие прецените и никой ама никой да не ви безпокои. След тези думи Доминус кимна на вълчиците и те я последваха съвсем тихо навътре в гората, а Сиел се отправи с бързи крачки към замъка на Джентиана.